Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Вечерта те си направиха бивак край някакъв водоем. Когато Александра тръгна за вода, тя взе освен кофата и едно шише от вино, пълно с вода. Разстоянията между водните източници ставаха все по-големи и тя си мислеше, че ще дойде момент, когато те няма да могат да намерят вода. Бе споменала това на Хинтън, който само се бе засмял язвително и оттогава тя започна да държи винаги пълна с вода една бутилка от вино.

Щом стигна до водоема, тя изпразни шишето и го напълни с прясна вода, след това потопи и кофата, за да я напълни. Като криеше бутилката под дрехите си, тя я сложи обратно на мястото, където я пазеше — между хранителните провизии. След това се зае да приготвя обичайното ядене от осолено свинско, грах, ориз, питка и чай, които тя знаеше, че мъжете харесват. Но Александра знаеше също, че като постоянно меню тази храна в крайна сметка щеше да предизвика скорбут. Сред провизиите имаше пръстен съд с кисело зеле, което предотвратява болестта, но мъжете не го харесваха заради киселия му вкус. Единственият път, когато тя бе сипала от него върху чиниите им, Хинтън го беше хвърлил върху нея. Александра нямаше нищо против те да се разболеят от скорбут, дори го желаеше повече от всичко, така че напълни чиниите им с обичайната храна, а на себе си сипа от киселото зеле.

След като се нахраниха, както обикновено, разбойниците напалиха буен огън, тъй като безбрежният заобикалящ ги мрак ги караше да се чувстват неспокойни. Разговорът им беше на обичайната тема — ненавистта им към Пустошта. На няколко пъти Краули беше предлагал да се върнат обратно и сега, когато Хинтън за пореден път отказа, той стана още по-настоятелен. Започнаха да си разменят остри думи и почти бяха на границата да се скарат, но в крайна сметка засилиха огъня и разстлаха одеялата си край него.

На следващия ден, когато отново бяха на път, Хинтън извика на Краули и му посочи едно кенгуру на около двеста метра от тях сред храстите.

— Виждаш ли онова кенгуру, ей там, Краули? — извика той. — Пробвай да го убиеш.

Краули вдигна двуцевката си и стреля по животното. Той не улучи и кенгуруто заподскача, отдалечавайки се. Хинтън сипеше подигравки, докато вдигаше пушката си и се оглеждаше наоколо. Няколко минути по-късно видя друго кенгуру и стреля по него. Животното се преобърна и се просна на земята, като се гърчеше в предсмъртна агония.

— Това кенгуру беше по-близо от другото — крещеше ядосано Краули.

— Не повече от няколко фута — отговори Хинтън, като се смееше и зареждаше двуцевката си. — Я да те видим дали можеш да се справиш със следващото.

Не след дълго те видяха друго кенгуру и Краули стреля по него. Куршумът рани животното и мъжете се запревиваха от смях, докато животното кървеше силно и се мяташе като обезумяло в опитите си да избяга, като падаше на всеки няколко фута. По-късно и Снайвли се присъедини към стрелбата и тримата разбойници започнаха да се целят подред по животните и се обзалагаха помежду си кой е по-добър.

На Александра направо започна да й се повдига, тъй като си даде сметка защо Хинтън беше започнал стрелбата. Нито един от тримата не можеше да се похвали с каквато и да било интелигентност, но Хинтън беше хитър и беше измислил начин, който да отвлече вниманието на Краули от пътешествието им. Това беше жесток и брутален начин, който бе за сметка на мъките и живота на непредпазливите животни, които се бяха спрели, за да зяпат любопитно пътниците.

Но така или иначе, номерът на Хинтън постигна желания ефект и необузданият и жесток спорт продължи и през следващите дни, запълвайки времето на бандитите. А вечер, седнали край огъня, те вече се караха не за това, дали трябва да се връщат към Сидней, а за уреждане на плащанията по обзалаганията, които бяха правили през деня.

Александра забелязваше много повече животни от тях, тъй като те виждаха само тези, които бяха на открито. Тя бе разбрала не само че е по-издръжлива физически от разбойниците, но и отдавна бе забелязала, че има по-остро зрение и слух от тях. Въпреки това те забелязваха достатъчно, за да оставят зад себе си кървавите следи от убитите и ранени животни.

Докато една вечер, тя миеше съдовете покрай един билабонг, Снайвли отново се примъкна крадешком до нея. Този път той успя да стигне съвсем близо, преди тя да го забележи, и се нахвърли върху нея. Докато я прегръщаше, като мачкаше гърдите й и се опитваше да я целуне, тя се дърпаше като обезумяла да се изтръгне от прегръдките му и събори чиниите и канчетата.