Иван Хаджийски - Оптимистична теория за нашия народ

Един войник вижда своя генерал в банята:

— Я, че то генерал било също като човек!…

Не е все едно да отидеш непознат в едно учреждение и строго и важно да съобщиш молбата или да сториш това плахо, с мек, треперещ от смущение глас. В първия случай ще ти се услужи веднага, дори с пререждане, защото се предполага (това е преобладаващото), че си някоя важна „клечка“, а във втория случай трябва да си готов да изтърпиш всички унижения на чакането на благоволение.

Помисли за униформата на хитлеристката (фашистката) партия, на самите водачи, за наскоро въведената униформа на румънските министри.

Никола Начов. Спомени. Сборник на Калоферската дружба. (Заглавието е: Калофер в миналото.) 1707–1877. С. 1927. Б.р.

Подробности в книгата ми „Бит и душевност на нашия народ“ 1940, гл. XXXVI.

Иван Минков. Любов и брак. 1936.

Тази условност не е еднаква при всички обществени групи. Понеже иде от стопанските и социални различия между хората, тя най-малко е налице между средите, където тези различия са най-малки, т.е. между безимотните. Последните остава да се избират само по лично влечение, защото по силата на общественото им положение други съображения не могат да влизат в сметката. Браковете в тези среди указват на едно бъдеще, където бракът ще престане да бъде условен — с отпадане различията между хората. Но не може да се отрече, че господствуващата форма на брака, плод на господствуващата обществена организация, трови брака и на тези среди по правилото, че господствуващата идеология в дадено време е идеологията на господствуващата обществена група. Поради това ние по-нататък говорим повече за господствуващата днес форма на брака.

В „Песента на нибелунгите“ Гунтер моли зетя си Зигфрида да се преобрази като него с вълшебната мантия и с физическа борба да сломи упорството на жена му — юначната Брунхилда, като я повали върху леглото и я накара да му се отдаде, но без да отива до край. В отговор Зигфрид го успокоява:

— Моя си е твоята сестра, премилата, която ми е по-скъпа от всички, които съм виждал когато и да било.

Нравственият момент тук определя половия. И това положение разбират добре всички, които не могат да общуват полово с жена, било собствената, щом в момента не чувствуват някаква нравствена близост към нея.

Това обяснява защо всяка крамола вкъщи охладнява и гаси полов глад; на какво се дължи духовната неудовлетвореност от половите връзки с проститутки. Изобщо половото единение без нравствено общение от нравствено гледище не е нищо повече и нищо по-малко от онанизъм.

От психологическо гледище случаят по нищо не се различава от случая, когато нощно време, минавайки през гора, привиждаме в тъмните сенки на предметите такива вещи, от които се страхуваме. Нашият страх, като афект поддържа в съзнанието ни представа за разбойник, за вълк, за мечка, за куче или нещо подобно. Поради това, ако чакаме да ни срещне вълк, ние илюзираме вълк, ако чакаме човек, илюзираме човек и т.н.

Афектът извиква и поддържа в съзнанието само съответствуващи му мисли и представи. Ревността дава преднина на представи, съображения, които я засилват. При радостно настроение мъчно се промъкват неприятни представи и обратно. Мразещият е глух и сляп за добрите качества на противника си, както и обичащият за лошите качества на приятеля си. Любовта не търпи представи, които могат да нарушат нейния блясък и нейната музика. Затова влюбеният е сляп за недостатъците на другаря си. Глупавите забележки му се виждат преднамерена детска наивност, галене. Инатът — забавно дразнене, за да изпитат силата на любовта му. Капризността и вироглавостта — игрива закачливост.

Той е щастлив, че може да задоволи капризите на другаря си и да му достави удоволствие. Всяка дума на любимия за него е чиста монета или закон. Когато, за да прикрие невежеството си, другарят му отговаря: „Знам, но не искам да ти кажа“, той смята, че наистина това е така и че не му отговаря, за да го дразни във веселия смисъл на думата. Като всяко глупаво животно той решително не е в състояние да разбере всичките хитрини и маневри на другаря си, с които последният прикрива недостатъците си: глупост, невежество, физическа слабост, житейска и домакинска неопитност, порочно минало и пр. Собствено всеки знае подробностите на своята собствена история. Съветите на другите за предпазливост и разум му се виждат прояви на завист и желание да му се отнеме тъй дълго търсеното щастие. Той не иска да разваля симфонията на своето опиянение с никакви подозрения.