Иван Хаджийски - Оптимистична теория за нашия народ

Георги Апостолов от Ст. Загора, търговски син, убит в четата на Ботева, инсценирал следното на бъдещия генерал Велчев:

„Седна Георги на миндера в кантората, облегна се до стената, запуши цигара, взе вестник и почна да чете. С това представи позата на бъдещия български властител и като ме погледна, важно каза: «Ще влезе слугата и ще ми доложи, че Емин наша влиза» и още от вратата навежда почтително глава, като прави темане. След това го държа няколко минути прав и го поканвам да седне на срещния стол. Той сяда смирено, с прибрани един до друг крака и с ръце, кръстосани на гърдите. След това го накарвам да изложи молбата си и му отговарям: «Ще изуча въпроса и ще направя това, което е възможно».“ — Конст. Апостолов, Г. Апостолов, с.13.

И. Начов, Калофер в миналото, с.282.

Съдбата на тази книга, която получи една самотна похвала само в страниците на това списание, беше първият удар върху мене от страна на егоизма и завистта, царуващи в днешните литературни среди. И макар че за три месеца 2000 броя от нея потънаха между читателите, това не предизвика никаква бележка дори в средите, към които беше адресирана.

Ив. Минков, Авторитет, достойнство и маска, 1933 г., с. 14.

Казанлък в миналото и днес, кн. 1, с.86.

Проф. В. Златарски. История на бълг. държава, т. II, с. 132.

Родословие на семействата Козаровци от гр. Сливен. София, 1929 г.

Сборник на калоферската дружба. Книга 1. 1908 г.

За обрисуване на тези черти от нрава на Бенковски е достатъчно да посоча, че в разгара на приготовленията за въстание, когато той трябваше да бъде навсякъде, все пак е намерил време да изготви и правилник за йерархията във въстаническата армия, в който не забравил да нареди кои лица имат право да подават ръка на войводата, а в друг параграф си запазил правото, „като види за прилично, свободен е от своя страна да си подаде ръка комуто желае“. Бил означил също титлите и думите, с които да се назовават и поздравяват по-първите лица.

Проф. Йордан Иванов: Български старини из Македония, София.

Интересно е, че в списъка не е спазен редът на чорбаджилъка — по големина на сумата.

1937 — б.р.

Проф. И. Долапчиев. Наказателно право. Обща част. IV изд. С. 1936, с.438.

Такъв е режимът след 14 май 1934 г., откогато за директори на затвора се назначават прокурори, а не частни лица. Няколко години преди това обаче поради царящата корупция на дребно и на едро положението на всички затворници е било непоносимо. Храната с била невъзможна при забрана да се внася такава отвън. Цели месеци без баня и пране. И последната килия пълна с въшки. Безотговорен тормоз върху затворниците, побоища и какво ли не. Всичко това довежда до прочутия бунт в затвора през 1933 г., който обединил всички затворници.

Забележете, че той всъщност е бил само книговодител на банката и по случай пребиваването си в затвора сам се произвежда за директор.

Св.св. Кирил и Методий. Б.р.

Време е вече въпросът за общественото подчинение да бъде поставен в целия си ръст. Това е едно благодарно за науката сборище от въпроси за изкуството да се управлява, за процесуалните похвати на демокрацията и автокрацията: класическия маньовър на демокрацията — правителство и политически резерв (опозиция) и единоначалието и култа на силната личност при автокрацията; за обработката на общественото съзнание, за връзката между управлението и вестникарството, изкуството, науката, религията, образованието и пр.

И наистина Рим предостави охраната си на наемна армия, когато повечето от „господарите на света“ „нямаха дори това, което имаха зверовете в гората — собствено леговище“.

Националното съзнание (сиреч нациите в Европа) се изгради в борба срещу феодализма, съчетан на много места, особено за Балканите, с национално робство, т.е. в борба срещу съсловните привилегии и националния гнет, за едно общество на свобода, братство и равенство. Безспорно действителността опроверга мечтите (във Франция твърде рано 1872 г. — се стигна до граждански междуособици), но националното съзнание укрепна на друга почва: превръщането на напредналите западни народи в национални кооперации за колониални завоевания, в които заинтересовани всички съсловия, като със златния колониален прашец бяха смазани вътрешните съсловни търкания.