Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Диодор Сицилийски (I в. пр. Хр.) — гръцки историк.

Друиди — келтски свещеници, извършвали богослужения на планински хълмове или в дъбови гори.

Дръмонд, Уилям (1585–1649) — английски поет.

Дъбюк — град в източна Айова, на река Мисисипи.

Дън, Джон (1573–1631) — английски поет, съвременник на Шекспир.

Евгений IV (Габриеле Кондолмиери) — папа от 1431 до 1447 г.

Евър — югоизточен вятър у древните гърци.

Еда — Старата или Поетическата Еда — сборник от XII в. с митологически предания на старите скандинавски народи. На тази основа исландският историк и поет Снори Стурлусон (1179–1241) съставил Прозаическата или Новата Еда, като добавил нови скандинавски митове, легенди и поеми.

Езерни поети — Уърдсуърт, Колридж и Сауди.

Емерсън, Ралф Уолдо (1803–1882) — американски философ и писател, централна фигура на американския литературен трансцендентализъм.

Еней Силвий — литературно име на Пий II (Пиколомини), папа от 1458 до 1464 г.

Западни острови или Хебриди — архипелаг в Атлантическия океан край бреговете на Шотландия.

Зелените планини — планински масив в щата Върмонт. Част от системата на Апалачите.

Зендавеста — свещени текстове на маздеизма, религията на древните иранци, от VII-VI в. пр. Хр.

Зороастър или Заратустра (660–583 пр. Хр.) — реформатор на древната иранска религия. Проповядвал разделянето на светлината и мрака като добрия и лошия принцип и създал подробни култови и хигиенични предписания.

Ивлин, Джон (1620–1706) — английски мемоарист и естественик.

Идуна (сканд. мит.) — богинята на пролетта.

Икар (гр. мит.) — син на Дедал. Издигнал се с восъчни криле високо към слънцето, от което те се разтопили и Икар паднал в морето, което било наречено по името му Икарово море; част от Егейско море.

Индра (инд. мит.) — главният бог на средното царство — въздуха.

Инч — английска мярка за дължина, равна на 2,54 см.

Испански Мейн — територията, обхващаща северното крайбрежие на Южна Америка от Панама до устието на река Ориноко, Венецуела.

Йол (гр. мит.) — приятел на Херкулес, помогнал му да отсече главата на Лернийската хидра.

Йотуни (сканд. мит.) — великани, постоянно враждуващи с боговете.

Йотунхайм (сканд. мит.) — седалището на боговете.

Йънг, Артър (1741–1820) — английски агроном. Автор на „Селско стопанство. Есета върху практическите страни на фермерството“ (1773).

Кабир (1440–1518) — индийски поет и религиозен реформатор.

Кадм (ок. VI в. пр. Хр.) — полумитически финикийски принц, дал на гърците писменост.

Калидаса (V в.) — индийски драматург и поет, известен с драмата в стихове „Сакунтала“. Сакунтала е девойка, израснала в гората в семейството на отшелник.

Калпа (инд. мит.) — период от време, обхващащ няколко милиарда години, от създаването до унищожаването на света. В края на всяка калпа Брама поглъща света, а после отново го изгражда.

Кариатида — статуя на жена или мъж, която подпира корниз.

Карлайл, Томас (1795–1881) — английски историк, биограф и критик, роден в Шотландия. Упражнил голямо влияние с култа си към героичните личности.

Карпентър, У. Б. — биолог от Нова Англия, съвременник на Торо.

Кару, Томас (ок. 1595–1645) — английски поет от епохата на Барока.

Касталийски извор — според преданието глътка от този извор на южния склон на Парнас край Делфи дарявала поетическо вдъхновение.

Катон Утически (95–46 пр. Хр.) — римски държавник, противник на Цезар. След победата на Цезар при Утика на северноафиканския бряг сложил край на живота си.

Катон, Марк Порций (234–149 пр. Хр.) — римски държавник и писател, автор на трактата „De Agri Cultura“ („За земеделието“).

Каупър, Уилям (1731–1800) — английски поет.

Кварта — английска мярка за вместимост, равна на 1,1 л.

Кеймбриджки колеж — Кеймбридж, Масачузетс, е седалище на основания през 1638 г. Харвардски университет, който Торо посещавал от 1833 до 1837 г.

Кейн, Елиша Кент (1820–1857) американски военен лекар, загинал при втората си арктическа експедиция за издирването на сър Джон Франклин.

Клавдиан, Клавдий (ок. 365–404) късноримски поет, автор на епиграми, епически творби и политически поеми.

Кларк, Едуард-Даниъл (1769–1822) — английски минералог и пътешественик.

Кларк, Уилям (1770–1838) изследовател на американския континент. Заедно с Мериуедър Луис извършил през 1803–1806 г. пътешествие от американския Среден Запад през Скалистите планини до Тихия океан.