Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Случваше се да се задържа в някоя градска гостна чак додето си легнат домакините и след като се върна в гората — загрижен за утрешния си обед, — да прекарам среднощните часове в лодката, ловейки риба на лунна светлина, приветстван от кукумявките и лисиците, дочуващ навремени приспивната песен на непозната ми птица. Това бяха паметни и ценни за мен преживявания: да пусна котва в четиридесет фута дълбока вода на двадесет-тридесет рода навътре от брега, да ме заобикалят понякога хиляди дребни костури и други рибки, набръчкващи с опашки езерната повърхност под лунната светлина; да общувам посредством дълга ленена корда с тайнствени нощни риби, обитаващи дълбините на четиридесет фута под мен; носен от тихия нощен бриз, да придърпвам шестдесетфутова корда, по която навремени преминава слабо потръпване, свидетелстващо, че в края й някакъв живот гони неясна, несигурна, подвеждаща цел и все не може да се престраши. Додето накрай изтегля някоя мятаща се и пляскаща с опашка риба. Твърде необичайно е — особено в тъмни нощи, когато мислите ти са отправени към други сфери и са заети с необятни космогонични теми — да усетиш това слабо подръпване, което прекъсва унеса ти и отново те свързва с Природата. Сякаш можех да хвърлям въдицата не само надолу, но и нагоре, във въздуха, също тъй непрогледен като водата, та с едно мятане да улавям по две риби.

Макар и много красив, уолдънският пейзаж не е изключителен и не се доближава до онова великолепие, което би замаяло човек, непривикнал към него и неживял край езерния бряг, но със своята дълбочина и бистрота езерото е тъй удивително, че заслужава специално описание. Чисти тъмнозелени води, дължина — половин миля, обиколка — миля и три четвърти, площ — шестдесет и един и половина акра; създаващо целогодишна пролет посред боровете и церовете, то никога не променя видимо нивото си освен при обилни валежи и силен пек. Заобикалящите го хълмове се издигат направо от водата на височина от четиридесет до осемдесет фута, а само на четвърт миля на югоизток и изток достигат до сто, че и до сто и петдесет фута. Целите са покрити с гори. Всички водни площи край Конкорд имат поне два цвята: един отдалеч и друг, по-истински, когато ги гледаш отблизо; първият зависи най-вече от светлината и цвета на небето. В ясни летни дни те изглеждат сини отблизо, особено ако са развълнувани, а от голямо разстояние са сякаш съвсем еднакви. В бурно време придобиват понякога тъмносив цвят. За морето казват, че един ден било синьо, друг — зелено, без каквато и да било съществена промяна във времето. А случвало се е да видя водите и леда на нашата река тревистозелени, когато всичко наоколо е в сняг. Някои смятат, че цветът на чистата вода — независимо дали е в течно или в твърдо състояние — е синият. Но наблюдаваш ли тукашните водни площи, виждаш колко много и различни са цветовете им. Дори от една и съща гледна точка Уолдън в един момент е син, а в друг — зелен. Разположено между земята и небето, езерото поема цвят от две страни. Гледано от върха на някой хълм, то отразява цвета на небето, но отблизо багрите му преминават от жълтеникаво край бреговете, където прозира пясъкът, към светлозелено, което постепенно се насища във вътрешността до тъмнозелено. А понякога светлината го прави свежо зелено и край бреговете, дори и гледано отвисоко. Някои отдават това на отражението на околната зеленина — но езерото е не по-малко зелено и край пясъчните насипи до железопътните релси, както и напролет, преди да са се разпъпили листата, тъй че най-вероятно причината е в примесването на преобладаващото синьо с жълтото на пясъка. Такъв е цветът на езерното око. При това ледът в тия крайбрежни части, затоплен напролет от слънчевите лъчи, отразявани от дъното, както и от нагрятата земя, се разтапя най-рано, ограждайки с тесен канал още замразената вътрешност на езерото. Когато при ясно време е силно развълнувано, тъй че повърхността на вълните му отразява небето под прав ъгъл, или пък просто защото го облива повече светлина, отблизо езерото Уолдън — както впрочем повечето наши езера — изглежда по-синьо от самото небе; заплавал по водите му в такива случаи, раздвоил поглед, за да следя отраженията, съм съзирал едно несравнимо, неописуемо светлосиньо, каквото прелива само в диплите на коприната и по саблените остриета, по-лазурно от самото небе, редуващо се с обичайното тъмнозелено откъм обратната страна на вълните, което на неговия фон изглежда мътно. Запомнил съм едно стъкленисто зеленикавосиньо, подобно на ония късове зимно небе, които прозират през пролуките между облаците непосредствено преди залез-слънце. И въпреки това чаша езерна вода, вдигната към светлината, е тъй безцветна, както и същото количество въздух. Добре известно е, че големите стъклени плоскости зеленеят, което според производителите се дължало на „масата“ им, докато малките отломъци са безцветни. Какво количество уолдънска вода е нужно, за да заиграят в нея зеленикави оттенъци, не съм проверявал никога. Водите на нашата река са черни или много тъмнокафяви, ако се надвесиш над тях, и — както впрочем е и при повечето езера — телата на къпещите се в тях изглеждат жълтеникави; но водите на Уолдън са тъй кристалночисти, че придават алабастрова багра на телата на къпещите се, като при това неестествено ги уголемяват и чудовищно разкривяват, та ги превръщат в подходящи обекти за някой Микеланджело.