Артуро Перес-Реверте - Кралицата на Юга

Ситуацията може да има две посоки, откри тя внезапно. Може да е Твоя или на Другите. Изненадата й от подобно разкритие бе такава, че ако мъжът, който я притискаше й го бе позволил, тя би седнала на леглото, с вдигнат нагоре пръст, много сериозна и замислена, за да се увери в него. Да видим. Да разгледаме тази страна на въпроса. Но не можеше да седне, защото единствено ръката й бе свободна, тя бе попаднала случайно в сака и сега докосваше сред пачките банкноти и дрехите студения метал на намиращия се вътре колт „Добле Агила“.

Това не става с мен, помисли си тя. Или по-скоро не успя да помисли нищо, задоволи се само да наблюдава пасивно другата Тереса Мендоса, която мислеше вместо нея. Въпросът е, че когато си даде сметка, тя или другата жена, следена от нея, беше свила пръсти около дръжката на пистолета. Предпазителят беше вляво, точно до спусъка и копчето за изпразване на пълнителя. Докосна го с палеца и усети, че се хлъзва надолу, вертикално, и освобождава ударника. Има един куршум вътре, помъчи се да си спомни. Има един зареден куршум, защото аз го сложих там, в цевта. Спомняше си едно метално изщракване. Или пък само си въобразявам, че съм го направила, а не съм, и куршумът не е там. Прецени всичко това с хладна пресметливост: предпазител, спусък, ударник. Куршум. Това би била нормалната последователност на събитията, стига онова изщракване да е било действително, а не плод на въображението й. В противен случай ударникът щеше да щракне в празното пространство и Гато Фиерос щеше да разполага с достатъчно време, за да се ядоса. Във всеки случай нещата нямаше да се влошат особено. Навярно малко повече насилие или озлобление в последния момент. Нищо, което да не приключи до половин час: за нея, за наблюдаващата я отстрани жена или за двете едновременно. Нищо, което да не престане скоро да боли. В тия размишления беше потънала тя, когато спря да се взира в белия таван и си даде сметка, че Гато Фиерос вече не се движи, а я гледа. Тогава Тереса вдигна пистолета и стреля в лицето му.

Миришеше на изгоряло, на дим и барут. Грохотът още отекваше в стените на спалнята, когато Тереса натисна за втори път спусъка. Но „Добле Агила“-та беше отскочила нагоре при първия изстрел, отплесвайки се толкова при гърмежа, че новият удар отчупи от мазилката парче, голямо колкото длан. Гато Фиерос лежеше проснат върху нощното шкафче, закрил устата си с ръце, сякаш се задушаваше, измежду пръстите му бликаха струи кръв, които плискаха очите му, широко отворени от изненада, смаяни от избухването на изстрела, който бе обгорил косата, веждите и миглите му. Тереса не можеше да разбере дали той надава викове или не, защото шумът от гърмежа се беше блъснал в тъпанчетата й и я беше оглушил. Надигаше се на колене на леглото, с насъбрана блуза на гърдите и гола от кръста надолу, държеше с две ръце дръжката на пистолета, за да се премери по-добре при третия изстрел. Тогава видя Поте Галвес да се появява на вратата, слисан и с изкривени черти на лицето. Обърна се да го погледне бавно, като насън. Револверът беше на колана му и той вдигна ръце пред себе си, сякаш да се предпази. Гледаше уплашен пистолета, който Тереса бе насочила към него. Устата му под черните мустаци се отвори, за да промълви тихо и умолително „не“. Всъщност възможно бе в действителност да е казал „не“ на висок глас, а тя да не е успяла да го чуе, защото ушите й бяха все още заглъхнали от грохота на изстрелите. Накрая реши, че сигурно е така, тъй като мъжът продължаваше да движи бързо устните си, с протегнати помирително ръце, и произнасяше думи, които тя пак не успяваше да чуе. Тереса щеше да натисне спусъка, когато си спомни удара с юмрук по шкафа, „Питон“-а, насочен към челото й, Гуеро беше от нашите, Гато, не ставай гадняр. А това е неговото момиче.

Не стреля. Онзи шум от разпадащи се трески задържа показалеца й неподвижен на спусъка. Усещаше студ в стомаха и по голите си крака, когато, без да престава да държи на мушка Поте Галвес, отстъпи назад в леглото, с лявата ръка натъпка дрехите, бележника и коката в сака. Докато правеше това, погледна с крайчеца на окото Гато Фиерос, който продължаваше да потръпва на пода, притиснал окървавени ръце към лицето си. За миг си помисли да обърне към него оръжието и да го довърши с един изстрел. Но другият убиец стоеше на вратата, с протегнати ръце, с револвер в колана и Тереса беше напълно сигурна, че ако престанеше да се цели в него, тя щеше да отнесе куршума. Така че взе сака и стиснала здраво „Добле Агила“-та в дясната си ръка, стана от леглото. Първо Пинто, после Гато Фиерос, реши накрая тя. Това бе правилната последователност и ударът по шкафа — тя наистина му бе благодарна за него, — не беше достатъчен, за да промени нещата. В този момент забеляза, че очите на мъжа срещу нея четяха мислите й, устата под мустаците прекъсна изречението си по средата — сега до слуха й стигаше неясен шепот. Тя стреля за трети път, но секунда по-рано Потемкин Галвес, с изненадваща бързина за пълен като него мъж, вече се беше втурнал към входната врата и по стълбите, хващайки пистолета си. И тя изстреля четвъртия и петия куршум, преди да си даде сметка, че е напразно и че може да остане без муниции. Не тръгна след него, защото знаеше, че наемният убиец не можеше да си отиде по този начин. Щеше да се върне много скоро, нейното предимство беше чисто стечение на обстоятелствата и срокът му щеше скоро да изтече. Два етажа, помисли си тя. И положението все още не е по-лошо от вече познатото. Отвори прозореца на спалнята, наведе се към вътрешния двор и различи долу в тъмнината дървета и храсти. Забравих да довърша гадняра Гато Фиерос, сети се тя прекалено късно, докато вече скачаше в празното пространство. После клоните и храстите одраха краката, бедрата и лицето й, докато падаше сред тях. Стъпалата я заболяха от скока на земята, сякаш костите й се бяха раздробили. Стана, накуцвайки, изненадана, че е жива и побягна боса и гола от кръста надолу между паркираните коли и сенките на двора. Накрая спря, по-надалеч, останала без дъх. Приклекна, а сетне се свлече до една полуразрушена ограда. Освен смъденето на одраните места и раните, които си бе направила при тичането с боси крака, усещаше и неприятно парене между бедрата си. Пресният спомен я разтърси, тъй като другата Тереса Мендоса току-що я бе напуснала. Беше останала сама, без никой, комуто да приписва своите чувства и преживявания. Изпита остра нужда да уринира и го направи така, както си стоеше, клекнала и неподвижна, треперейки като в треска. Фаровете на един автомобил я осветиха за миг: стискаше сака в една ръка и пистолета в другата.