Бранимир Събев - Хоро от гарвани

— Мисля, че ако убием водача, другите вълци ще спрат набезите си — замислено рекъл друг от насъбралите се първенци.

— Помнете — това е зъл дух, а не обикновен вълк. Не може да бъде убит с обикновено оръжие.

Така им казал старият индианец и се запътил към къщата си. Селяните постояли още малко, като мърморели омърлушено. Как да се справят с нещо, което не е от този свят? Един предлагат да сформират хайка и да започнат да преследват вълците. Друг твърдял, че Тъмния Дим приказвал бабини деветини — това е просто един вълк, а не някакъв си зъл дух. Така хората се разотишли по домовете си, без да стигнат до единно решение.

Случило се веднъж Джон Корбин да изпрати дъщеря си Карина до съседно село, което се намирало на десетина мили на изток. Там живеела нейната леля, сестрата на Джон, която била много стара. Зарадвала се Лин, че племенницата й дошла на гости. Двете жени си поговорили за живота, който водели, и за проблемите, пред които били изправени. Карина пренощувала у леля си и на сутринта се запътила обратно към родното си място.

Минавайки през гората, младото момиче чуло ръмжене зад себе си. Обърнала се с разтуптяно сърце и разширените й от ужас очи съзрели Чарлз, който бил приел нечовешкия си образ посред бял ден. Огромният звяр погледнал красивата жена и тласкан от стремежа си към унищожение, скочил върху нея. Жертвата изпищяла и паднала, съборена от мощното туловище на върколака. Миг преди да загине обаче тя успяла да впие нокти в лицето на звяра.

Джон започнал да се тревожи за дъщеря си. Нямало я вече цели два дни. Тогава от планината в селото слязъл дърварят Сам и съобщил за тялото на Карина, което бил открил. Покрусеният баща бил заведен на лобното място на единственото си дете и се разридал от мъка. Погледът му се плъзнал по полуизяденото тяло и се спрял на ръцете на дъщеря му. По ноктите й имало кожа и козина.

— Успяла е поне да го издере, милата — изхлипал разстроеният Джон.

— Ако питаш мене, кмете, трябва да отидем при Чарли — рекъл дърварят Сам. — Този човек от месеци не е излизал от къщи и ми е доста подозрителен.

Джон Корбин се изправил, изтрил сълзите си и кимнал. Да, едно посещение на добра воля при Чарлз Лимбърман нямало да е излишно.

Погребали момичето в селското гробище още същия ден. Кметът Корбин, дърварят Сам, Корни Голдсмит и още неколцина селски първенци отишли до дома на Чарли и потропали на вратата.

— Излез, Чарлз! — викнал Корбин. — Излез навън! Искам да видя очите ти…

Отвътре обаче се чуло само ръмжене. Постепенно около къщата започнала да се събира тълпа. Хората носели брадви, вили, сопи, дори запалени факли — съмнението било пуснало корени в немалко души. Кметът хлопал и увещавал ловеца да излезе, но Чарли не излизал. Нетърпеливите селяни започнали да ругаят и да хвърлят камъни по прозореца. Стъклата се счупили и тогава вратата си отворила. Изведнъж тълпата се смълчала. Портата се отворила със скърцане и на прага се показал злият побратим на вълците. Чарли излязъл и погледнал към човешките същества, към които вече не принадлежал. Жълтите му очи горели с огъня на омразата сред косматото му лице. Стиснал юмруци и изръмжал:

— Какво искате, мътните да ви вземат?

— Вижте! — писнала Тиара Корбин, майката на момичето. — Вижте лицето му!

По лицето на Чарлз личали следи от нокти — там, където Карина била впила пръстите си, преди да загине.

— Ти си убил невинното момиче, изверг такъв! — извикал Корни.

— Знаем в какво си се превърнал! — добавил Сам.

— Да убием мръсника! — изревал Ханк Карвър.

Запалените факли полетели към човека-вълк. Уплашен, той се помъчил да угаси пламъците и надал вълчи вой, който вледенил кръвта във вените на събралото се множество. Изведнъж се чуло свистене и една стрела се забила в гърдите на върколака. Всички обърнали глави и видели Тъмния Дим, който още стискал лъка си.

— Умри, зъл дух — промълвил индианецът.

Среброто, с което кайовът закалил стрелата си над огъня предишната вечер проникнало до сърцето на звяра. Той надал предсмъртен вик и си строполил на земята. Тялото му започнало да се превръща във вълчи труп и да дими. Пред очите на тълпата то се разпаднало и накрая останал само обгорен скелет — наполовина на човек, наполовина на вълк.

Джейк допуши цигарата си и смачка фаса.

— После заровили останките от Чарли Върколака в долината, която се намира на около пет мили южно оттук. Изгорили къщата му и се опитали да го забравят. Но много нощи след това вълците се събирали и виели към пълната луна, оплаквайки смъртта на своя водач. Оттогава набезите по стадата престанали и хората си отдъхнали.