Лора Лазар - Веселото гробище

- Живи сме!

- Кучка! - допълни Коко Хлопката. - Само да ми върнат пушката!

Братът и сестрата леко се дръпнаха настрани. Емилия прегърна Розен и му прошепна нещо. После се обърна към кралевци:

- Искате да ни изкарате луди, мутанти, изроди... Не сме - категорично заяви тя. - Ние се обичаме... Дори в народните песни се пее, че за сестрата няма нищо по-мило от брат й. Това, което имаме двамата, е най-красивото нещо на света! - Тя хвана за ръка брат си и повиши глас: - Сигурно ни мислите за шибани извратеняци! Че кои сте вие да ни съдите? Прости селяндури! Ние носим божественото в себе си...

- Ха-ха! - произнесе на срички Траян.

- Трябваше и ти да умреш! - изсъска Емилия.

- Кога? - удиви се Траян от омразата в гласа на Емилия. - В кръга от свещи при Калето? Удавен в ледените води на Водопада?

- Как ме заблуди, мръсно копеле! - прошепна тя.

Емилия и Розен отстъпиха още една крачка встрани, където светлината на прожектора не можеше да ги проследи. Не се виждаха ясно. Тя погали по лицето брат си, кимна му с глава, а после се обърна към хората:

- Сега ще видите истинска целувка между брат и сестра.

Двамата впиха устни един в друг, а кралевци извърнаха глави настрани, отвратени от наглостта на убийците. Емилия се дръпна от брат си, който бавно се свлече надолу, потръпвайки с ръце и крака. Никой не помръдна. Неочаквано тя политна напред и падна на колене. Започна трескаво да опипва с ръце пода. Радо и Мишената се приближиха и извиха ръцете й назад. Траян се приближи и тихо попита Емилия:

- Защо искаше да убиеш Валерия?

- Не мога да имам съперница - отвърна тя.

- Сгреших ли някъде?

- Незначителни подробности.

В кръчмата бяха останали само полицаите, Траян и компанията на Коко Хлопката. Мазачо, жена му и Валерия изнасяха излишните столове и подреждаха масите.

- Не разбрах какво стана - замаяно изрече Траян. - Как Емилия уби брат си?

- С калиев цианид - отвърна Мишената. - Доктор Моренов ще каже със сигурност.

- Но как?

- С целувката - обади се Радо. - Бях най-близо до тях, но не съм видял кога е извадила отровата... Когато му кимна, разбрах, че подготвя нещо...

- И аз - каза Мишената. - Но гледах в ръцете й.

- Сигурно е пъхнала отровата в устата му, затиснала го е със своите устни и е изчакала малко...

- Пуснала го е, когато е била сигурна, че е мъртъв - предположи Мишената.

- Ами тя защо не се отрови? - попита Траян.

- Опита се, но й попречих - каза Радо. - Когато видях, че брат й се свлича надолу, инстинктивно я ударих по главата... Вероятно отровата е отхвръкнала... Тя търсеше нещо по пода.

- Аз го намерих - приближи се към тях Христо Гатев, който вдигна нагоре найлонова торбичка.

- Какво е това?

- Желирано бонбонче.

Полицаите го погледнаха накриво, но химикът невъзмутимо продължи:

- Мирише на горчиви бадеми.

- Цианкалий в бонбон? - реагира първи Мишената.

- Най-вероятно - отговори химикът. - Калиевият цианид наподобява бучка захар... Вероятно бонбонът допълнително е обработен.

- Браво, Гатев - каза Мишената, а после се обърна към Траян и го потупа по раменете. - Юнако, справи се добре!

- Провалих се - прошепна той. - Тя не си призна.

- Как да не си призна? - учуди се Радо. - Искаше и теб да убие. Само не разбирам защо?

- Друг път ще ти кажа - шепнешком изрече Траян, като се огледа дали Валерия не е наблизо. - Вие нищо ли не намерихте?

Докато Траян разказваше митологични и фолклорни сюжети, полицаите бяха извършили обиск в лечебницата.

- Намерихме... - промърмори комисарят. - Останалите ампули, още три патрона на Коко Хлопката, пушката на Дарев, духалката, с която е изстреляна упойката по вълка и козела...

- Какъв козел? - наостри уши Коко Хлопката.

- Траян после ще ти обясни - бързо отговори Мишената.

- Значи вече има доказателства? - обнадежди се историкът.

- Косвени улики, юнако.

- Защо?

- Дори начинаещ адвокат ще докаже в съда, че уликите са подхвърлени... Спомни си как Коко сложи пушката на Стела под леглото на Милко...

- Виновен съм - обади се пак Коко.

- Всичко беше напразно, така ли? - отчая се Траян.

- Едва ли ще докажем тукашните убийства. Дори не знам дали ще можем да повдигнем обвинение..

- Тя ще се измъкне! - ужаси се той.

- Няма. Ще отговаря за убийството на брат си.

- Не е достатъчно - поклати глава Траян. - Може да каже, че е самоубийство...

- Може - съгласи се комисарят. - Нищо не е съвършено, юнако, освен...

- Освен? - попита Траян.

- Твоето невероятно представление тази вечер!