Лора Лазар - Веселото гробище

- Виждаш ли? - победоносно изрече Траян, но самият той бе изненадан, че има свидетел на посегателството срещу Балабана.

- Мислех, че е магия... - прошепна овчарят.

- Тоя е луд! - Медицинската сестра кимна по посока на Милко.

- Да продължа нататък! - с жест ги спря историкът.

- На гроба на Коко Хлопката е поставена малка топка, за която няма обяснение как е попаднала там. А самият той, който вече е бил зачеркнат от списъка на жертвите, съвсем неочаквано се оказва жив. Трябва да се мисли план и за неговото унищожение. Веригата, с която е бил прикован вълкът в пещерата, е подхвърлена под сайванта на Коко. Все пак престъпникът притежава маркирани със знака „К“ патрони на Коко. Замисълът е бил Коко Хлопката да бъде обвинен, че е убил своя най-добър приятел - Велизар Вампора. И тук бе направена сериозна грешка от страна на убиеца, за която, без да искам, допринесох аз. Двама господа ме ядосаха, когато клюкариха за ареста на господин Криндов и аз излъгах, че той веднага е освободен от полицаите.

- Защо ще ни лъжеш бе? - обади се Денко Шушумигата.

- И мен си излъгал, а? - последва го Кольо Белята.

- Вие ли бяхте? - попита Траян и се взря в тъмното. - Сега си спомних...

- Да не искаш да кажеш, че сме виновни? - отново попита Денко Шушумигата.

Може убиецът да ви се сърди, защото го подведохте...

Двамата старци страхливо се мушнаха в тълпата.

- Велизар Вампора намира пумпал в кметството и не му обръща сериозно внимание - продължи Траян. - Но в нощта след ареста на Коко кметът получава следната бележка - Той им показа на екрана сканирания лист: „Ще те чакам при Темното езеро. Не викай Балабана, защото му нямам доверие. Коко.“ - Траян прочете текста на бележката. - Вампора разбира, че е капан, защото знае, че Коко е в полицията. Затова отидохме на срещата аз, той и Балабана. Аз и горският останахме скрити, а Вампора излезе от храстите. Той видя един циганин бракониер. В опит да избяга, циганинът посочи с ръка към храстите, Вампора извъртя глава и това спаси живота му... Иначе убиецът стреля точно, и то с патрон, откраднат от Коко Хлопката.

- Значи Коко Хлопката е щял да бъде набеден - обади се непознат глас.

- Точно така. - Траян се обърна към брата. - Докторе, ама точен мерник имаш... Улучи Вампора.

- Какви ги говориш? - дръпна се назад Дарев.

- Не е Емилия - ухили се Траян. - Тогава тя дебнеше друга жертва при чешмата на Елия...

- Ако знаех, само ако знаех... - замислено произнесе медицинската сестра.

- Щях да съм пръв, нали? - ухили се Траян.

- Нали след инцидента Вампора и Балабана дойдоха при мен? - обади се доктор Дарев. - Значи аз не съм стрелецът. А и бях болен тогава...

- Да, тогава ризата ти е била с дълъг ръкав... Но и сега си облечен така... - Траян дръпна рязко единия ръкав на доктора, който се скъса. - Видяхте ли? - Той посочи белезите по ръката на фелдшера. - Така са го одрали храсталаците, докато бяга от Темното езеро до лечебницата!

- Не позна - усмихна се накриво Емилия. - Това са белези от нашата любовна игра...

Дареви се облегнаха на бар плота.

- Но ноктите ти са изрязани дълбоко - повдигна ръката й нагоре Траян. - С нож ли го дра?

Емилия прегърна брат си. Траян излезе иззад бар плота и се приближи към жената.

- Връщаш се бясна вкъщи от провалената ти среща при Водопада... Балабана звъни на доктора, но ти се обаждаш - продължи той. - Разбираш, че брат ти не е убил Вампора... Веднага измисляш нов план - докато докторът и кралевци се придвижат до лечебницата, ти пробиваш резервоара на кметския джип... Наистина бърза мисъл! Очакваш да катастрофираме някъде... Веднага ли тръгнахте след нас?

- Не си спомням - неопределено отговори Емилия.

- Защо тогава не ни застреляхте на разклона?

Не реагираха.

- Защото щеше да бъде явен разстрел, нали? - насмешливо попита Траян. - Докторе, обади ли се в полицията, за да докладваш за огнестрелната рана на Вампора?

- Той ме помоли да не го правя - отговори бързо Дарев.

- А ти защо не спазваш законите?

- Щях да се обадя, но на другия ден.

- Обади ли се?

- Да.

- Не си, със сигурност знам.

Траян отново се обърна към Емилия.

- В онази нощ ти бързо измисляш новия план - промъкваш се в отделението, слагаш цианкалия в чая на Вампора и Балабана и се връщате в Кралево. Кой ще обърне внимание на една линейка в двора на болницата?

Емилия леко се усмихна.

- Мислиш, че си успяла? - попита я Траян.

Жената само присви очи. Неочаквано хората се раздвижиха, а път си пробиха Велизар Вампора, Максим Балабана и Коко Хлопката. Те застанаха най-отпред и в един глас казаха: