Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

— Изглежда много вероятно; тази мисъл ме изпълва с ужас — съгласи се Мишелова със злокобен поглед и страховит глас. Той всъщност ни най-малко не вярваше на това, нито пък изпитваше каквото каза (беше горе-долу толкова изпълнен с ужас, колкото пустинята — с вода), но жадно приемаше всичко, което би спомогнало за нагнетяване атмосферата на представлението му.

Когато приключи, момичетата, с блестящи и влюбени очи, вдигнаха тост за него и Фафрд, за тяхната ловкост и храброст. Мишелова се поклони и пусна една бърза усмивка, а после се просна на пода с уморена въздишка, бършейки челото си със сребровезана кърпичка, и отпи голяма глътка от канчето.

След като поиска разрешение от Влана, Фафрд разказа за рискованото им бягство от Мразовития Кът — той от клана си, тя от актьорската трупа — и за придвижването им към Ланкмар, където се бяха настанили в едно актьорско общежитие близо до Площада на Мрачните Наслади. Ивриан се притисна към Влана и трепереше с ококорени очи при епизодите с вещици — почти толкова очарована, колкото и ужасена от разказа на Фафрд, помисли си той. Каза си, че е естествено една кукличка да обича историите за призраци, макар да се чудеше дали удоволствието й щеше да е също толкова голямо, ако знаеше, че неговите истории са чистата истина. Тя изглежда живееше във въображаем свят — което поне наполовина се дължеше на поведението на Мишелова, беше сигурен в това.

Единственият съществен момент, който пропусна, бе твърдото намерение на Влана да си отмъсти жестоко на Гилдията на Крадците, задето бяха измъчвали до смърт съучастниците й и я бяха прогонили от Ланкмар, когато бе опитала да краде самостоятелно в града под прикритието на пантомима. Разбира се, не спомена и за обещанието си — глупаво, както си мислеше сега — да й помогне в това кърваво начинание.

След като свърши и получи аплодисменти, откри, че гърлото му е пресъхнало въпреки певческия тренинг, ала когато се опита да го навлажни, видя, че и канчето му е празно, а също и делвата, въпреки че не се чувстваше ни най-малко пиян; целият алкохол се бе изпарил от него при говоренето, рече си той, като при всяка своя пламенна дума е изпускал малка част от него.

Мишелова се намираше в подобно състояние и също не беше пиян — макар да проявяваше склонност към тайнствени паузи и взиране в нищото, преди да отговори на въпрос или да направи забележка. Този път, след едно особено дълго взиране в нищото, той предложи Фафрд да го придружи до „Змиорката“, за да купят свежи припаси.

— Но ние имаме много вино в нашата делва — възпротиви се Ивриан. — Или поне малко — коригира се тя. Наистина звучеше празна, когато Влана я разклати. — Освен това тук имаш всякакви вина.

— Не и от това, скъпа моя, а правило номер едно е никога да не ги смесваш — обясни Мишелова, размахвайки пръст. — Това е пътят към болестите, да-да, и към безумието.

— Скъпа моя — каза Влана, потупвайки съчувствено китката на Ивриан, — във всяка добра забава по някое време идва момент, когато всички истински мъже просто трябва да излязат навън. Това е ужасно глупаво, но им е в природата и не може да се избегне, повярвай ми.

— Но, Мишок, мен ме е страх. Историята на Фафрд ме уплаши. И твоята също… Ще чуя онзи едроглав, черен, плъхоподобен фамулус да дращи по кепенците, щом тръгнеш, знам си аз!

На Фафрд му се стори, че тя изобщо не е уплашена, а просто изпитва удоволствие сама да се плаши и да демонстрира властта си над своя любим.

— Най-скъпа моя — каза Мишелова с леко хлъцване, — цялото Вътрешно Море, цялата Земя на Осемте Града, и най-сетне целите Планини на Тролската Стъпка с тяхното опиращо в небесата великолепие лежат между теб и Фафрдовите ледени привидения или — прости ми, приятелю, но е възможно — халюцинации, примесени със случайност. Що се отнася до фамулусите, пфу! Те никога не са били нещо повече от обикновени противни животинки, отглеждани от миризливи бабички или женствени дъртаци.

— „Змиорката“ е само на една крачка, лейди Ивриан — каза Фафрд, — а вие ще имате до себе си моята скъпа Влана, която уби най-големия ми враг с едно-единствено мятане на кинжала, който сега носи.

Влана хвърли на Фафрд един поглед, продължил не по-дълго от мигване на окото, но каза весело:

— Ама че начин да успокоиш уплашено момиче! Нека глупчовците да вървят, скъпа. Така ще имаме възможност да си побъбрим насаме, при което ще ги разнищим целите — от пропитите с вино глави до немирните им нозе.