Милорад Павич - Хазарски речник

Измежду 500-те екземпляра от този пръв речник за хазарите Даубманус отпечатал и един с отровно печатарско мастило. Заедно с този отровен екземпляр, затворен с позлатена ключалка, вървял и един контролен екземпляр от същия лексикон със сребърна ключалка. През 1692 година Инквизицията унищожила всички екземпляри от Даубманусовото издание и в обръщение останали само отровният екземпляр от книгата, който убягнал от вниманието на цензурата, и помощният екземпляр със сребърната ключалка, който вървял заедно с него. Така непокорните и неверниците, които дръзвали да четат забранения речник, били заплашени от смърт. Който отворел книгата, почти веднага се вцепенявал като прободен с карфица в сърцето. Читателят умирал на деветата страница при думите, които гласят: Verbum caro factum est (Словото стана плът). Контролният екземпляр, ако се четял успоредно с отровния, давал възможност да се улови мигът, когато настъпвала смъртта. В този контролен екземпляр имало бележка: "Ако се събудите и не ви боли нищо, знайте, че вече не сте между живите."

От делата за наследството на семейство Дорфмер, живяло през XVIII век, се вижда, че "златният" (отровният) екземпляр на речника се е предавал от коляно на коляно в това пруско семейство: най-големият син получавал половината книга, другите деца по четвъртина или по-малко, според броя им. На всеки дял от книгата отговаряли и останалите дялове от наследството на Дорфмер: градини, ливади, ниви, къщи и езера или добитък, и дълго време смъртта на хората не била свързвана с четенето на книгата. Когато веднъж ударил мор по добитъка и настанала суша, някой казал на членовете на семейството, че всяка книга, също като всяка девойка, може да се превърне в самовила, че нейният дух може да броди по света, да безчинства и погубва всичко около себе си. Затова в ключалката на книгата трябвало да се сложи малък дървен кръст, от онези, които се слагат в устата на девойки, станали самовили, за да не излиза духът да тормози света и членовете на семейството. Така постъпили и с Хазарския речник: сложили кръст в ключалката като в уста, но бедата сега се развилняла още повече от преди - членовете на семейството започнали да се задушават насън и да умират. Тогава отишли при свещеника, разказали му какво става, и той дошъл, махнал кръста от книгата и морът начаса престанал. Казал им още: "Внимавайте в бъдеще да не слагате кръст в ключалката като този път, докато духът пребивава извън книгата. Защото поради страх от кръста не смее да се върне и прави беди и пакости." Така била заключена позлатената ключалка и Хазарският речник останал десетилетия неизползван на полицата. Нощем от тази полица се чувал необикновен шум, който идвал от Даубманусовия речник, а някои бележки в дневници от онова време, направени в Лвов, разказват, че в Даубманусовия лексикон бил вграден пясъчен часовник, направен от някой си Нешама, познавач на Зохар, изкусен в умението да говори и да пише едновременно. Този Нешама твърдял, че в собствената си ръка разпознал съгласната хе от староеврейския си език, а в буквата Bay- своята мъжка душа. Часовникът, който вградил в корицата на книгата, бил невидим, но при пълна тишина можело да се чуе как изтича пясъкът по време на четене. Щом престанел да изтича пясъкът, книгата трябвало да се обърне и четенето да се продължи по обратния ред, от там към началото, и тогава се откривал нейният таен смисъл. Други бележки обаче казват, че равините не одобрявали вниманието, което техният сънародник посветил на Хазарския речник, и книгата периодично била подлагана на нападките на учени люде от еврейските среди. При това равините нямали съмнения относно достоверността на еврейските източници на речника, но не могли да приемат доводите на останалите източници. Накрая трябва да се каже, че Lexicon Cosri нямал късмет и в Испания, където в мавърските ислямски среди осъдили "сребърния екземпляр", той бил подложен на забрана - да не се чете 800 години; и този срок не е изтекъл, та забраната още е в сила. Тази постъпка може да се обясни с факта, че по това време в Испания все още е имало семейства с потекло от хазарското царство. Записано е, че тези "последни хазари" имали необикновен навик. Гледали на всяка цена да наругаят и прокълнат онези, с които влизали в спор, докато те спели, и при това внимавали да не ги пробудят с псувните и клетвите си. Изглежда, са смятали, че така проклятието действа по-силно, а клетвата стига врага по-бързо, когато спи, отколкото когато е буден.