Альберто Моравиа - Чочарка

Бях седнала до жената на Филипо, онази много бяла жена с едра гръд, за която вече казах, че изглеждаше болна. Тя не беше весела, горката, защото видимо не се чувстваше добре; но ми се похвали, че обикновено имали много храна вкъщи.

— Никога по-малко от четиридесет пресни яйца, по шест свински бута и толкова салам, сирене… никога по-малко от двадесет пити… Толкова сланина ядохме веднъж, че отхвърлих едно голямо парче, което беше слязло вече в стомаха ми и излезе като някакъв втори език, само че бял…

Повтарям тия думи, защото тя ги каза просто ей така, за да ми направи впечатление, с една дума, и те бяха хора от село, и не знаеха, че истинските богаташи от града ядат малко, особено жените, а богатството си влагат в домовете си, в накити и дрехи. Тези хора тук, напротив, бяха облечени като просяци, но се гордееха с яйцата си, сланината си, както дамите в Рим с вечерните си тоалети.

От всички най-много пиеше Филипо, от една страна, защото, както ни съобщи неочаквано, празнувал годишнина от сватбата си, и — от друга, защото у него беше станало вече навик да си пийва. По-късно често го виждах със святкащи очи и зачервен нос през всички часове на деня, та дори и сутрин в девет часа. И така, по средата на обяда, може би защото беше вече пиян, той се впусна в откровения:

— Аз ви казвам — започна изведнъж с чаша вино в ръка, — че войната е лоша само за глупаците, но за другите — не. Знаете ли какво ми се иска да напиша в моя магазин върху касата: „Тук няма глупаци!“ Това е самата истина. Аз не съм глупак и никога няма да бъда, защото на този свят съществуват само две категории хора: глупави и хитри, и никой, който знае това, няма никога да поиска да се числи към първите. Работата се състои в това, да знаеш някои неща, да умееш да си отваряш очите. Глупците са ония, които вярват на вестниците, ония, които си плащат данъците и отиват на война, та дори и загиват там. А хитрите, о, те са обратно на тях. Ето, това е всичко. Времената станаха такива, че глупците загиват, а хитрите се спасяват. Който е глупав, в днешно време не може да не бъде още по-глупав, а който е хитър, трябва да бъде крайно хитър. Нали знаете поговорката: "По-добре жив глупак, отколкото мъртъв доктор… " или тази: „По-добре едно яйце днес, отколкото една кокошка утре!“, или пък другата: „Само страхливец обещава и изпълнява!“ Ще добавя: от днес нататък няма да има място в света за глупците, никой няма да може да си позволи лукса да бъде глупак дори само за един ден. Отсега нататък трябва да бъдем много хитри, защото времената са много опасни. Подадеш ли пръст, ще ти отсекат ръката. Виждате ли какво се случи на клетия Мусолини, който смяташе, че ще повоюва с един пръст с Франция? После се наложи да даде цялата си ръка, и то вече срещу цяла Европа, и сега няма нищо и е принуден да бъде глупак, който винаги е искал да бъде хитър. Съгласете се, правителствата идват и си отиват, обявяват война за сметка на нещастния народ, а после сключват мир и си вършат, каквото им е угодно, но единственото, което има значение и си остава неизменно, е търговията. Които и да дойдат — германци, англичани или руси, това, което за нас, търговците, трябва да има значение над всичко, е — търговията. Ако търговията върви добре, всичко останало върви добре.

Тази реч, изглежда, струваше на Филипо необикновено усилие, защото накрая по челото и слепоочията му избиха капки пот и след като изпразни чашата си на един дъх, той изтри лицето си с кърпа. Евакуираните, които, както вече казах, образуваха бандата му, веднага го акламираха разпалено, защото ядяха на неговия гръб и каквито гладници и ласкатели бяха, искаха по този начин да му се отблагодарят.

— Да живее, Филипо! Да живее търговията! — извика един от тях.

Друг, подсмихвайки се, каза:

— Ти, Филипо, можеш да кажеш, че търговията си остава неизменна. Толкова много неща се случиха, но търговията си продължава и ти винаги сключваш добри сделки.

Трети, малко объркан всезнайко, каза:

— Аз съм съгласен с теб да дойдат германци или англичани, но не казвай да дойдат русите, Филипо.

— Че защо? — попита Филипо, който от изпитото вино вече разбираше трудно.

— Защото русите няма да позволят да въртиш търговията си, не знаеше ли? Русите са най-много против търговците.

— Рогачи! — тихо отвърна Филипо замислен, като си сипваше вино от шишето и го гледаше с любов как се качва нагоре в чашата.

Четвъртия накрая извика:

— Филипо, ти си велик човек, имаш право: тук никой не е глупак, това е сигурно, ти каза самата истина.