Альберто Моравиа - Чочарка

Когато се събудих, беше вече нощ и Розета я нямаше в съседното легло. Известно време лежах по гръб, без да се помръдна, неспособна да стана и да направя каквото и да било не толкова от умора, колкото от липса на воля. После през дъските на бараката чух гласа на Кончета, която говореше с някого на гумното, направих усилие, станах и излязох. Кончета беше сложила масата на гумното до вратата, при нея стоеше мъжът й, но Розета и Клориндо ги нямаше. Доближих се и попитах:

— Къде е Розета? Виждали ли сте я?

— Смятах, че знаеш — отвърна Кончета. — Отиде с Клориндо.

— Какво означава това?

А тя:

— Да, Клориндо замина с камиона, да откара едни евакуирани от Ленола, и взе със себе си Розета, за да не бъде сам навръщане. Вярвам, че утре следобед ще бъдат тук.

Останах скована от болка. Никога преди това Розета не би си позволила подобно нещо — да излезе, без да ме предупреди, при това с човек като Клориндо. Почти невярваща, аз настоях:

— Но не поръча ли да ми кажеш нещо?

— Нищо. Каза само да те предупредя. Не искала да те буди, защото е добра дъщеря. И после, то се знае, младост, това е то възрастта. Харесва Клориндо и иска да бъде насаме с него. Ние, майките, на известна възраст започваме да досаждаме на дъщерите си. И моите синове бягат от къщи, за да бъдат насаме с момичета. А Клориндо е много хубав момък, той и Розета, двамата са наистина чудесна двойка.

Тогава не се стърпях:

— Ако известни неща не се бяха случили с нея, тя тоя Клориндо нямаше дори да го погледне.

Още щом изрекох тия думи, съжалих, но беше вече твърде късно, защото тази вещица се хвърли отгореми с въпроси:

— Но какво е станало? Наистина видя ми се малко чудно, че Розета излиза с него, така, без много да му мисли, но не обърнах внимание. Ех, казах си, млади са, но ти ми кажи, какво се е случило?

Не зная защо, може би разгневена от постъпката на Розета и вероятно, за да излея неприятното си чувство пред някого, па било то и пред Кончета, не устоях и й разказах всичко; за църквата, за мароканците, за това, което бяха сторили на Розета и на мен.

Кончета сега разсипваше супата и разсипвайки я, повтаряше:

— Бедната, бедното дете, бедната Розета, колко съжалявам! Колко съжалявам!

После седна и след като свърших разказа си, тя каза:

— Ех, то се знае, това е войната, и ония мароканци най-накрая са младежи и като са видели дъщеря ти толкова хубава и млада, не са устояли и са се поддали на изкушението. То се знае… — Но тя не можа да довърши, защото аз неочаквано скочих като безумна, с ножа в ръка и изкрещях:

— Ти не знаеш какво означава всичко това за Розета. Ти самата си курва и дъщеря на курва и би искала всички жени да са курви като тебе. Но ако дръзнеш да говориш още за Розета по тоя начин, ще те убия, честна дума, така, както е истина, че има бог.

Виждайки ме така побесняла, тя направи скок назад и като скръсти ръце, извика:

— Господи, защо се сърдиш толкова? Та какво съм казала най-после? Че войната е война и младежта — младеж, че и мароканците са също младежи. Но не се гневи, сега Клориндо ще се грижи за Розета и докато той се грижи за нея, ще видиш, че нищо няма да й липсва. Ще видиш, той търгува на черна борса и има храна и дрехи, чорапи, обуща, бъди спокойна, с него Розета няма за какво да се тревожи.

С една дума, аз разбрах, че беше безсмислено да разговарям с тази жена, оставих ножа и хапнах още малко супа, без да проговаря. Но нея вечер храната ми се превърна в отрова и през цялото време не можех да не мисля за Розета, каква бе тя преди и каква бе сега.

Тя бе заминала с Клориндо, както най-обикновено курва се отдава на първия срещнат мъж, който й хвърли око, дори не ми се обади, че ще излезе, а може би и не искаше да живее вече при мене. Вечерята привърши в мълчание, после се прибрах в бараката, хвърлих се на леглото и цялото ми тяло бе вдървено от не зная какъв бяс.

Розета не се върна на следния ден и аз прекарах деня, без да мога да си намеря място, като обикалях портокаловите горички и излизах от време на време на пътя, за да видя дали идва.

Храних се с Винченцо и жена му, която се стараеше все по същия глупав и възбуден начин да ме утеши, като ми повтаряше, че с Клориндо Розета щяла да бъде добре и че отсега нататък нямало да й липсва нищо. Аз не й отвръщах, защото и без това беше безсмислено, а ми беше минало и желанието да се гневя.

След вечеря се затворих в бараката и накрая съм заспала. Към полунощ усетих, че вратата се отваря полека, отворих очи и на лунната светлина видях Розета да влиза на пръсти. В тъмнината тя отиде до нощното шкафче, което се намираше между двете ни легла, и след малко запали свещта. Аз притворих очи и се престорих на заспала. Сега тя стоеше изправена пред мен и на светлината на свещта успях да видя, че е облечена в нови дрехи, както беше предвидила Кончета. Беше облечена в костюм, с пола от лек червен плат, с бяла блузка, черни лъскави обуща с висок ток и видях, че е и обута с чорапи. Най-напред тя съблече жакета и след като го гледа дълго, го сложи на стола, в края на леглото. После свали и полата и я остави до жакета. Беше останала по черен жарсен комбинезон на дупки, през които прозираше бялата й кожа. След това седна и се събу обувките и като ги гледа, издигайки ги до светлината на свещта, сложи ги една до друга под леглото. След обущата свали и комбинезона, изхлузвайки го през ръцете. И докато го сваляше права и не успяваше, та си извиваше бедрата и краката, аз видях, че има черен колан за жартиери, който й стягаше ханшовете, и много панделки, за да й държат чорапите. Розета никога не беше имала колан за жартиери, нито черен, нито друг цвят, а обикновено носеше ластици малко над коляното и този колан я променяше цялото, тялото й вече не изглеждаше същото, а съвсем друго. Преди това беше младо и здраво, силно и чисто тяло, точно като на невинна девойка, каквато беше, а сега с този колан за жартиери, толкова стегнат и така черен, тялото й имаше нещо, не зная какво — предизвикателно и развратно. Хълбоците й изглеждаха твърде бледи, твърде руси космите, твърде пълни бутовете и твърде изпъкнал коремът. Въобще това не беше тялото на Розета, която досега бе моя дъщеря, а тялото на Розета, която се любеше с Клориндо. Повдигнах погледа си към лицето й и видях, че и то се е променило. Светлината на свещта биеше в лицето й и изведнъж неговият алчен, съсредоточен, зорък израз ме накара да си помисля, че така изглежда някоя проститутка, която, след като е обикаляла часове наред по тротоарите и наемните квартири, се завръща у дома си късно през нощта и си прави сметка на спечелилите през нощта пари. Този път не успях повече да се владея и извиках високо: