Рьоне Госини - Малкият Никола̀ тръгва пак на училище

А после, на другия ден, господин Компанѝ ни каза, че семейство Куртплак трябвало да си дойдат от почивка днес. Господин и госпожа Куртплак са нашите съседи, дето живеят в къщата току до нас и си имат момиченце, нарича се Мари-Едвиж и е колкото мен на възраст, с жълта коса и страхотни сини очи.

Е сега вече наистина ми докривя, понеже страшно ми се искаше Мари-Едвиж да ме види с хубав тен, обаче нищо не му казах на татко, понеже ме беше предупредил, че ако още веднъж му спомена за тен, зле ще си изпатя.

Грееше слънце, затова се настаних в градината и час по час тичах до банята да се видя в огледалото, но все не почернявах, та си помислих, че ще пробвам още веднъж в градината и ако пак си остана такъв бял, ще обадя на татко.

Тъкмо излязох в градината, колата на господин Куртплак спря пред тяхната къща, със сума ти багаж по покрива.

После Мари-Едвиж слезе от колата и като ме видя, ми махна с ръка за поздрав.

Аз пък цял се изчервих.

Ще си направим банда… На Жофроа му хрумна. Каза ни в междучасието, че току-що чел книга, в която едни приятелчета си направили банда, и след това вършели какви ли не дивотии — защитавали хората срещу лошите, помагали на бедните, залавяли бандитите, въобще падала страхотна веселба.

— Бандата ще се казва Непобедимите, досущ като в книгата. Ще се събираме след училище в запустелия двор — обяви Жофроа. — Паролата ще бъде: „Неукротима смелост!“

Когато пристигнах в запустелия двор, Жофроа, Рюфюс, Йод, Алсест и Жоашен вече бяха там. След часовете учителката ме задържа за малко, каза, че съм допуснал грешка в домашното по аритметика. Ще трябва да кажа на татко да внимава повече.

— А паролата? — попита ме Алсест, като ме замеряше с късчета кифла по лицето (той Алсест все яде).

— Неукротима смелост — рекох.

— Можеш да влезеш — каза ми той.

Пущинакът е върхът. Често ходим там да си играем; има трева, котки, консервени кутии, автомобилни гуми и една стара таратайка, вече без гуми, в която обаче здравата се забавляваме, врум, врум!

— Ще се събираме в колата — каза Жофроа.

Жофроа ме разсмя, беше извадил от чантата си маска и си я бе сложил на очите, черно наметало с едно Z, на гърба и шапка. Татко му е много богат и винаги му купува играчки и неща за дегизиране.

— Мязаш на палячо — казах на Жофроа и това хич, ама хич не му допадна.

— Бандата е тайна — заяви Жофроа — и понеже съм главатар, никой не бива да ми вижда лицето.

— Главатар? — учуди се Йод. — Шегуваш се, нали? Защо точно ти да си главатарят? Защото мязаш на гъба с тая твоя шапка?

— Не, господинчо — отвърна Жофроа, — защото на мен ми хрумна за бандата, ето защо!

И после дойде Клотер. Клотер винаги си тръгва от училище след другите. И понеже е най-слабият в класа, често си има вземане-даване с учителката и му се налага да преписва цели редове.

— Паролата? — запита го Алсест.

— Неудържима смелост — отвърна Клотер.

— Не — каза Алсест, — няма да влезеш. Не е тази паролата!

— Да имаш да вземаш — рече Клотер, — ще ме пуснеш, дебелак такъв.

— Не, господинчо — запъна се Рюфюс, — ще влезеш, като научиш паролата, не се шегувам! Алсест, дръж го под око!

— Аз пък — рече Йод — предлагам главатаря да го изберем, онче бонче, счупено пиронче…

— Дума да не става! — отсече Жофроа. — В книгата главатарят беше най-храбрият и най-добре облеченият. Главатарят съм аз!

Тогава Йод го перна с юмрук по носа, той Йод много си пада по тия работи. Жофроа се озова седнал на земята, с килната маска и с ръце върху носа.

— Щом е така — рече Жофроа, — изключен си от бандата!

— Голям праз! — каза Йод. — Предпочитам да се прибера у дома да си играя с електрическото влакче!

И си тръгна.

— Невъобразима смелост? — пробва пак Клотер и Алсест му отвърна, че и това не е паролата и не можело да влезе.

— Хубаво — рече Жофроа, — трябва да решим какво ще правим. В книгата Непобедимите се качиха на самолета, за да идат в Америка да търсят чичото на едно клето сираче, на което лошите бяха задигнали наследството.

— Аз няма да мога да ида в Америка със самолета — каза Жоашен. — Мама отскоро ме пуска да пресичам сам улицата.

— Не искаме страхливци сред Непобедимите!… — изкрещя Жофроа.

Тогава Жоашен се разлюти страшно, каза, че това вече е прекалено, че той е най-храбрият от всички и че щом като е така, си тръгва, обаче горчиво ще съжаляват. И после си тръгна.

— Несломима смелост? — попита Клотер.

— Не! — отвърна Алсест, похапвайки кифличка с шоколад.