Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Все още си е истински пъб. Единствено хора, които никога не идват тук, смятат, че е пълно с туристи. Дикенс е идвал тук, и Джонсън, и Йейтс… Обожавам го.

Тя сияеше срещу него и той й върна усмивка, която съумя да направи истински сърдечна след няколкото поети глътки бира.

— Колко далеч от тук е службата ти?

— На около десет минути пеша — отвърна тя. — В една от преките на „Странд“ сме. Сградата е нова и има градина на покрива. Ще е адски студ — добави тя, потрепери в предчувстване на очакващото ги и се загърна по-плътно в палтото си. — Но шефовете имаха оправдание да не наемат заведение. Настанаха тежки времена за издателския бизнес.

— Каза, че има някакви неприятности около „Bombyx Mori“ — премина Страйк на делова вълна, като протегна протезата си, доколкото му бе възможно, под масата.

— „Неприятности“ е суперслабо казано. Даниъл Чард е разярен. Не може да изобразиш Даниъл Чард като злодея в мръснишки роман. Не се прави. Не. Лоша идея. Той е странен човек. Казват, че бил засмукан в семейния бизнес, а в действителност искал да стане художник. Като Хитлер — добави тя и се изкиска.

Светлините над бара танцуваха в големите й очи. Страйк си каза, че прилича на възбудено мишле, застанало нащрек.

— Хитлер? — повтори той бегло развеселен.

— Беснее като Хитлер, когато е ядосан. Това го установихме през изминалата седмица. Преди това никой не бе чувал друго от Даниъл освен мънкане под нос. Вика и кряска на Джери; чувахме го през стените.

— Ти чела ли си книгата?

Тя се поколеба и по устните й заигра палава усмивка.

— Не и официално — отговори накрая.

— Но неофициално…

— Може и да съм й хвърлила някое око — призна.

— Под ключ ли я държат?

— Ами да, в сейфа на Джери е.

Лукава гримаса подканваше Страйк да се присъедини към добродушната й подигравка срещу невинния редактор.

— Бедата е, че той е съобщил комбинацията на всички, защото много забравя, та като ни попита, да му я припомняме. Джери е най-милият и най-почтен човек на света и едва ли би му хрумнало, че ще попрочетем от нея, след като не бива да го правим.

— Ти кога попрочете от нея?

— В понеделника, след като я беше получил. Вече бяха започнали да се носят слухове, тъй като Крисчън Фишър беше звънял поне на петдесет души през уикенда и им беше чел откъси от книгата по телефона. Чух също, че я сканирал и пращал части по имейл.

— Това ще да е било, преди да бъдат намесени адвокати.

— Да. Събраха ни и ни държаха някаква смехотворна реч какво щяло да се случи, ако сме се разприказвали за книгата. Беше пълна безсмислица да ни убеждават как репутацията на компанията щяла да пострада от осмиването на шефа й — съвсем скоро ще станем публично акционерно дружество, или така се говори поне — и в крайна сметка работните ни места щели да бъдат изложени на опасност. Не знам как юристът успя да запази сериозно изражение, докато го изричаше. Баща ми е дворцов адвокат — продължи тя весело — и твърди, че на Чард ще му е трудно да погне когото и да било от нас, при положение че толкова хора извън компанията знаят.

— Добър ръководител ли е Чард? — попита Страйк.

— Може да се каже, но е доста загадъчен и изпълнен с достойнство, тъй че… ами просто ти става смешно, като прочетеш какво е написал Куин за него.

— А то какво е?

— В романа Чард е наречен Фалос Импудикус и…

Страйк се задави с бирата си. Нина се разкикоти.

— Нарекъл го е „нагъл член“? — попита през смях Страйк, като бършеше уста с опакото на дланта си.

Нина се разрази в изненадващо мръснишки смях за момиче, което изглеждаше като примерна ученичка.

— Учил си латински? Аз се отказах, мразех го. Но все пак всички знаем какво е „фалос“, нали? Трябваше да издиря фразата в речника. Phallus impudicus е всъщност латинското название на вид дървесна гъба, наричана вонливка. Очевидно миришат гадно и… — Тя се разкиска отново. — … приличат на гниещи буци. Класическият стил на Оуен: мръсни имена за всичко и всички и изкарване на показ на кирливите ризи.

— И какви ги върши Фалос Импудикус?

— Ходи като Даниъл, говори като Даниъл, изглежда като Даниъл и се отдава на некрофилия с красив писател, когото е убил. Адски кърваво и отвратително е. Джери винаги е казвал, че за Оуен денят е пропилян, ако не е накарал читателите си да повърнат поне два пъти. Горкият Джери — добави тя тихо.

— Защо „горкият Джери“? — полюбопитства Страйк.

— И него го има в книгата.

— А той що за фалос е?

Нина се изкиска отново.