Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Робин не видя лице с подобно описание при краткото си придвижване от станцията на метрото и пристигна в офиса в девет на следващата сутрин, като завари Страйк на нейното бюро да използва компютъра й.

— Добро утро. Нямаше ли откачалки отвън?

— Нито една — отвърна Робин и окачи палтото си.

— Как е Матю?

— Добре — излъга Робин.

Споменът за скандала им по повод решението й да закара Страйк до Девън не я напускаше, обвил я като облак. Разправията бе тляла и избухвала периодично по време на връщането им с кола до Клапам; очите й още бяха подпухнали от плач и недоспиване.

— Не му е леко — измърмори Страйк, все още смръщен срещу монитора. — Човекът е погребал майка си.

— М-м — беше отговорът на Робин, която отиде да напълни чайника, подразнена, че Страйк беше избрал да съчувства на Матю тъкмо днес, когато би й дошло добре едно уверение, че той е един заинатен гадняр.

— Какво гледаш? — попита тя Страйк и постави пред него чаша с чай, за което той й измърмори благодарност.

— Опитвам се да разбера кога е заснето интервюто с Майкъл Фанкорт — отвърна. — Даваха го по телевизията в събота вечер.

— Гледах го — каза Робин.

— И аз — рече Страйк.

— Арогантно дрънкало — отсъди Робин и седна на канапето от изкуствена кожа, което по някаква причина никога не издаваше пръцкащи звуци под нея. Страйк заключи, че сигурно се дължат на теглото му.

— Забеляза ли нещо странно, когато говореше за бившата си жена? — попита Страйк.

— Крокодилските сълзи бяха малко в повече — отбеляза Робин, — предвид че малко преди това обясняваше как любовта била илюзия и всякакви подобни щуротии.

Страйк я погледна отново. Имаше онзи светъл деликатен тен, който не понасяше добре прекомерни емоции; подутите й очи пък носеха своя история. Част от враждебността й към Майкъл Фанкорт вероятно произтичаше от друг и по-важен за нея обект, досети се Страйк.

— Значи реши, че симулира, така ли? — попита Страйк. — Аз също.

Той погледна часовника си.

— Каролайн Ингълс ще дойде при мен след половин час?

— Не бяха ли се помирили с мъжа й?

— Вехти новини. Иска да ме види, защото през уикенда открила есемес на телефона му. Така че — надигна се Страйк иззад бюрото — продължавай да търсиш кога е било заснето това интервю, докато аз прегледам бележките по случая „Ингълс“, та да си спомня какво иска. После имам обяд с редактора на Куин.

— Аз пък имам новини какво правят в медицинския център пред блока на Катрин Кент с отпадъците си — съобщи Робин.

— Казвай — подкани я Страйк.

— Специализирана фирма ги събира всеки вторник. Свързах се с тях — добави Робин и по въздишката й Страйк се досети, че тази следа явно се разсъхваше. — Не забелязали нищо странно и необичайно в чувалите, които събрали във вторника след убийството. Ще е малко нереалистично да мислим, че не биха обърнали внимание на торба с човешки черва. Казаха ми, че вземат оттам предимно тампони и спринцовки, пакетирани в специални пликове.

— Все пак трябваше да се провери — насърчително подхвърли Страйк. — Това е добрата детективска работа, да се елиминират всички вероятности. Искам да те помоля да свършиш и още нещо, ако можеш да понесеш излизане в снега.

— Ще ми е приятно да изляза — грейна мигом Робин. — За какво става дума?

— За онзи човек от книжарницата в „Пътни“, който смята, че е видял Куин на осми — каза Страйк. — Би трябвало да се е върнал от отпуска си.

— Няма проблем — увери го Робин.

През уикенда не се бе удал случай да обсъди с Матю, че Страйк бе готов да й осигури детективско обучение. Моментът не бе удобен преди погребението, а след караницата им в събота вечер би изглеждало провокативно, дори пределно дръзко да повдига този въпрос. Днес тя копнееше да излезе на улицата и да разследва, а после да се прибере у дома и между другото да подхвърли на Матю какво е вършила. Щом той искаше честност, това и щеше да получи.

Каролайн Ингълс, похабена блондинка, прекара един час в кабинета на Страйк тази сутрин. Когато най-сетне си тръгна, проляла сълзи, но решителна, Робин вече имаше новини за Страйк.

— Интервюто с Фанкорт е правено на седми ноември — съобщи тя. — Звънях в Би Би Си. Отне ми цяла вечност, но се добрах накрая.

— На седми — повтори Страйк. — Било е неделя. Къде е заснето?

— Снимачен екип е отишъл в къщата му в Чу Магна — отвърна Робин. — Какво видя в интервюто, че толкова те заинтересува?

— Гледай го пак — поръча Страйк. — Виж дали ще го откриеш в Ютюб. Учуден съм, че не си го забелязала още първия път.