Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

Жизнената ни среда са океаните, но имайте предвид, че китовете не са риби, а бозайници! Ние раждаме нашите малки. Това прави и рибата Sebastes marinus, но няма риба, която да кърми потомството си. Въпреки че живеем предимно в морето, по своята същност сме истински белодробно дишащи бозайници. Ние поддържаме постоянна телесна температура от 36,5° С, независимо от това дали се намираме в ледените води на Антарктика или в по-топлите басейни на Азорските или Бермудските острови, Можете да си представите, че такива условия ни създават не малко сложни проблеми, които обаче Създателят е разрешил по забележителен начин.

Ние, китовете, живеем в еднобрачие. Зачеването и раждането на малките става във водата. Майката-кит ражда по една рожба на всеки 2 години. Бременността не трае толкова дълго, както би могло да се предположи заради големината ни: само 10–12 месеца. Аз — името ми е кашалот — раждам след малко повече от 16 месеца. Сравнено с носорозите (18 месеца) и слоновете (22 месеца) ние сме учудващо бързи. Когато раждането наближи, ние си търсим място, осигурено срещу бури.

Нашите най-важни детски стаи са лагуните на „Бая Калифорния“ за сивия кит, Кортесово море за синия кит, бреговете на Хавайския остров Мауи и някои Бахамски острови за гърбатия кит, крайбрежието на островите Галапагос, както и Азорските острови и западното крайбрежие на Шри Ланка за мен.

Докато тюлените излизат на сушата, за да родят малките си, ние „свършваме“ всичко във водата. Представете си, ако нашите бебета се раждаха с главата напред, при по-продължително раждане те щяха да са принудени да направят своето първо вдишване под водата и щяха да се удавят. Създателят е предвидил това, при нас всичко е устроено, както при никой друг бозайник. Всички китове се раждат седалищно, т.е. с опашката напред. При това малкото остава колкото е възможно по-дълго време свързано с жизненоважната пъпна връв, която го снабдява с всичко необходимо. За новороденото няма никакво сигурно леговище или хралупа, затова за него се грижат любещата майка и загрижените членове на стадото. Още с раждането си ние сме впечатляващи великани. Новороденото на синия кит е с дължина 8 метра и тежи 8 тона. Това са 2000 кг повече от теглото на възрастен слон, а за да достигнат дължината на новороденото, най-малко три възрастни слона трябва да застанат един зад друг. Малките на другите китове не отстъпват по тегло и дължина на синия кит:

— гренландски кит — 6 метра, 6 тона

— южен кит — 5 метра, 5 тона

— гърбат кит — 4,5 метра, 2,5 тона

— сив (калифорнийски) кит — 4,5 метра, 1,5 тона

Бозаенето под водата би създало известни проблеми, така че за целта Създателят е предвидил чудесно устройство. Майката впръсква млякото от цицките направо в устата на малкото. Това става с такова налягане, че над водата би струил фонтан от мляко на височина 2 метра. Цицките се намират в джобовидни вдлъбнатини, за да няма струята пречки по пътя си. Бебето на кита трябва да расте бързо, за да е достатъчно силно за скорошното придвижване към полярните води. Затова млякото на кита е едно от най-хранителните: то съдържа 42% мазнини, 12% белтъчини (в сравнение с човешкото: 4,4% мазнини, 1% белтъчини) и затова е гъсто и кремообразно. Тази калорийна бомба е 100 пъти по-голяма от хранителния рацион на възрастен човек и способства за един поразително бърз растеж. Докато бебето на човека се нуждае от 180 дни, за да удвои теглото, с което се е родило, бебето на кита се нуждае само от 7 дни. Малкото на синия кит поема по време на 7-месечното си отглеждане ежедневно по 90 литра мляко. На всеки 24 часа то расте с 3–4 см и увеличава теглото си словом и цифром с 80 кг. Това прави 3,3 кг за час! През периода на бозаенето 18–19 тона от това изключително маслено мляко способстват за нарастване на теглото със 17 тона. Не е ли това сензационен коефициент на полезно действие!

Покрай мен тъкмо минава моят роднина, синият кит. За своите учудващи размери той сам ще ви разкаже с доста голямо удоволствие. Ако обичате изключителното, то чуйте го.

Аз съм най-големият от всичките 80 вида китове. С теглото си превишавам многократно дори тежестта на легендарните динозаври. С това съм най-огромното животно, което съществува на Земята.

Да достигне теглото ми от 140 000 кг (максимум 190 000 кг) би успяло стадо от 28 слона или 170 вола. Ако искате да ме сравните с брой хора, ще са необходими 2000 души. А ако въобще мога да бъда сравнен с най-малкия бозайник — джуджевидната белозъбка — то между нас разликата е 70 милиона пъти! С дължината си също мога да ви удивя: със своите 33 метра аз съм най-дългото животно изобщо. Без проблеми бих надминал по дължина колона от 4 автобуса. Ако обичате цифри, мога да послужа за образец на забележителни факти: скелетът ми тежи 22 тона, тлъстината ми — 25 тона. Освен това тялото ми се състои от 50 тона месо, езикът ми е тежък колкото слон. Сърцето ми е с диаметър 1,2 метра, равнява се на тегло на кон и изпомпва огромната маса от 10 000 литра кръв по цялото ми тяло. Моята аорта е тръба с диаметър над 50 см. Черният ми дроб тежи 1 тон и също толкова храна побира моят стомах. Бъбрекът ми има внушителното тегло на един вол.