Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

И като говорим за ядене: знаете ли изобщо как функционира нашето храносмилане? В края на краищата това е една съвсем естествена тема! Както вече знаете, всичко при мен е съобразено с летенето. Тъй като приемам много белтъчна храна, ми е достатъчно съвсем късо черво, но се нуждая от силни стомашни сокове. Моят Създател не е искал да ме обременява с ненужните хранителни отпадъци дълго време, затова аз ги изхвърлям колкото се може по-бързо — нерядко по време на полет и така често пъти ми се е удавало да „украся“ дрехите ви. О, извинете!

Впрочем моят Конструктор е създал нещо наистина гениално. Той просто е изпуснал пикочния мехур. Благодарение на това е придал на тялото ми изострена аеродинамична форма и с това е запазил ниското тегло. Осемдесет процента от моята урина се свързва в пикочна киселина, която в крайното черво изкристализира във вид на бяла паста. Не е ли добре измислено? Освен това необходимата за отделителния процес вода се връща почти изцяло в организма, така че рядко ожаднявам.

Имате ли още малко търпение? Погледнете краката ми. Не изглеждат нещо особено и все пак в тях е скрита много хитра конструкция. Наистина онова, което виждате, са само стъпала и пръсти. Останалото — пищял, коляно и бедро — е скрито във вътрешността на тялото ми. И когато ви се струва, че стоя изправен, аз всъщност съм клекнал. За вас това положение може би е неудобно, но за мен не е. Ако внезапно изправя колената си, мускулите ме изхвърлят като катапулт нагоре и аз веднага започвам да използвам крилата си. По време на полет прибирам „шасито“ си удобно под перата и го изваждам отново едва при кацането. И тук неговото свръхеластично окачване няма грешка.

Може би понякога сте се чудили как мога с часове да седя на някой клон и дори да спя в това положение. Моят Създател е направил това възможно благодарение на един особен механизъм, който позволява на пръстите автоматично да обхванат клона и да го държат здраво. Цял сноп сухожилия свързва пръстите с мускулите на бедрото. Кацна ли на клон, сухожилията сами се опъват под действието на теглото ми и свиват пръстите. Освен това, на едно определено място от сухожилието се намират няколко малки гърбици. Когато кацна, те се залавят за зъбчетата, които, сигурно също неслучайно, се намират точно на това място във вътрешността на влагалището на сухожилието. Така сухожилията без усилие остават обтегнати и аз не падам от дървото.

При дългокраките като щъркела и чаплата, които често трябва да стоят дълго време прави, конструкцията е малко по-различна. Те имат специална колянна става, с помощта на която краката им с часове остават прави без да се уморят, подобно на отворен сгъваем нож.

Как мислите всъщност, защо птиците не износват малките си като бозайниците? Не знаете? Е, представете си, как щеше да лети бременна женска с големия си корем! И с какво щях да се храня, след като щях да мога единствено да пълзя? Това с яйцата е патент на нашия Създател. Благодарение на него почти не съм възпрепятствана в летенето. Аз снасям яйцата едно след друго, през интервал от около 24 часа. По този начин за кратко време всички яйца се събират в люпилото и след това мога да ги мътя наведнъж. Така ние, птиците, можем да дарим живот на много малки едновременно.

Вие сигурно си го представяте като крайно отегчително занимание. Това е така, защото нямате представа колко трудна е тази работа. Може би си мислите, че ние просто сядаме върху яйцата и чакаме, докато се излюпят малките? Знаете ли колко са чувствителни нашите пиленца, които се развиват в яйцата? Те се нуждаят от точно определена температура, влажност и безпрепятствен газов обмен. Ако това не е така, малките ни ще умрат още преди да се родят.

Но нашият Създател е имал една гениална идея и я е осъществил по следния начин: още преди да започна да снасям яйцата, на две-три места по корема ми перушината пада. На това място кожата става по-дебела. Броят на кръвоносните съдове се увеличава седем пъти и те стават около пет пъти по-широки. Същевременно в клетките на тази специална част от тялото, с която мътя, се събира голямо количество течност. А защо е всичко това? Щом докосна яйцето с тази част на тялото си, температурата му се предава като информация в междинния мозък. Оттам температурата на яйцето се регулира директно или просто ми става ясно кога и за колко време трябва да прекъсна мътенето, за да влезе малко въздух, а също и кога да обърна яйцата.