Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

За_ избягване на кесонната болест_ Създателят е предприел редица мерки. Вие сигурно ще предположите, че дълбочинно гмуркащите се китове (кашалот, високочел бутилконос, Balaenopteridae), които спокойно могат да стоят под вода час и половина, разполагат с огромни бели дробове. При нас обаче е точно обратното: по отношение на телесните размери ние имаме изключително малки дробове. Докато при вас обемът на дробовете е 1,76% от обема на тялото, а при слона дори 2,55%, нашите съответни величини са безкрайно малки: при мен — 0,91%, при синия кит — 0,73%, при южния кит — 0,65%. Но ние, китовете, посредством редица механизми използваме дихателния си апарат много по-интензивно от сухоземните бозайници. Така например ние притежаваме значително повече алвеоли. Нашата кръв съдържа 50% повече хемоглобин от човешката. По този начин ние разполагаме със значително по-висока способност за транспортиране на кислорода. Вие използвате само 10–20% от вдишания въздух за създаване на енергия, ние пък достигаме 80–90%. Виждате, че когато ние направим едно вдишване, то е толкова ефективно, колкото осем ваши вдишвания и издишвания. За гмуркането можем да се подготвим съвсем различно от всеки друг бозайник. Към това се прибавя и особената способност, която Творецът ни е предоставил — мускулите ни складират кислород по един неповторим начин. Зад това се крият сложен органичен строеж и специални физиологични приспособления. Сега вече можете да си представите как се приготвям за дълбочинно слизане. Без бързане и притеснение правя десетминутно „раздишване“ и пълня всички складове за кислород. Лесно можете да запомните: чрез всяка пълна дихателна фаза (вдишване и издишване) аз се екипирам за една минута подводно плуване. С 60 вдишвания и издишвания мога да прекарам на дълбочина 1000 метра 45 минути. При 15 минути за гмуркане и изплуване ми остават още 45 минути за престой там. Трябва да знаете още една важна разлика: когато вие се гмуркате, се снабдявате с 34% кислород от дробовете, 41% от кръвта и 25% от мускулите и тъканите. При нас е иначе: ние използваме само 9% кислород от белите дробове, а 91% от кръвта (41%) и мускулите и тъканите (50%). Следователно под водата нашият бял дроб играе второстепенна роля. Сигурно имате още един въпрос: как нашият бял дроб понася високите налягания, на които се излагаме при такива дълбочини? Не се ли сплесква като мокър чувал? При всички сухоземни бозайници единствено дихателните тръби и големите бронхи са снабдени с хрущялни пръстени, за да останат отворени при всмукването на въздух. Вие познавате тези пръстени от маркуча на вашата прахосмукачка. При нас, китовете, Създателят е взел тези мерки до най-малките разклонения на бронхиалното дърво. Затова нашите дихателни пътища не могат да бъдат притиснати. Освен това този вид конструкция позволява бърз въздушен обмен.

За да ни осигури възможно най-дълготраен престой под водата, Създателят е разработил и уникална програма за пестене на енергия. По време на подводното плуване сърцето бие двойно по-бавно отколкото на повърхността. Ние можем да „изключваме“ временно от кръвообращението си нежизненоважните органи или части на тялото. Потокът на кръвта бива разпределен и регулиран посредством система от множество мускулчета, които запушват вените като мрежа от еднопосочни улици. По време на подводната фаза само важни органи като мозъка, сърцето и гръбначния мозък се снабдяват с кислород. Орган, без който нашата подводна техника е немислима, е така наречената феноменална мрежа_ (rete mirabile)_, която Създателят е монтирал само на нас, китовете. Вашите учени все още не са обхванали с поглед всички нейни сложни функции, но феноменалната мрежа играе централна роля за снабдяването с кислород и регулирането на налягането.

За какво служи това съвършено подводно оборудване? Защо се спускаме в бездни, където не достига слънчев лъч — във вечната нощ и най-мрачните дълбини? Казват, че съм кралят на всеядните. Но честно казано, главоногите са любимото ми ястие — а те се намират само на големи дълбочини. Малки главоноги поглъщам с хиляди. В стомаха на един убит колега вашите ловци на китове преброиха веднъж 28 000 от тях. И по-големи екземпляри налапвам с дузини. В дълбините на океаните се намират най-вкусните лакомства — огромните октоподи. Тези мистични животни достигат дължина до 8 метра и техните пипала могат да достигнат дори до 15 метра. Такива симпатяги досега съм поглъщал неведнъж целите. В повечето случаи това е една впечатляваща „борба на гигантите“, докато те се озоват в моя стомах. С моята фина пеленгаторна система мога да открия плячката си с абсолютна точност. Изпращам призивни звуци, чието ехо след това отново улавям. Дори и в най-непрогледна нощ моята сонарна система ме информира много точно за броя и големината на плячката.