Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

За разлика от всички сухоземни бозайници, нашият нос е разположен не рострално — в средата на лицето, а в горната част на главата, така да се каже, на темето. Създателят ни е конструирал така, за да е възможно при хоризонтално положение на плуване носът ни да се намира в най-високата точка на тялото. Нашият нос е нещо повече от вид шнорхел, който транспортира въздуха до дробовете. Когато не дишаме, ние го държим запушен с помощта на пръстеновиден мускул. Заедно с удължения, приличащ на гъши клюн гръклян, който съдържа друг запушващ вентил, се възпрепятства попадането на вода в дробовете през дихателните пътища. За разлика от всички останали бозайници и от човека, ноздрите нямат отворена връзка с устната кухина. Така под водата ние можем да отваряме широко устата си, без да има опасност в дихателните пътища да попадне вода. Носът е построен много сложно, и всеки вид кит, представете си това, има своя собствена конструкция на носа. Докато беззъбите китове имат две ноздри, зъбатите китове разполагат само с една-единствена. По фонтаните, резултат от дишането, наречени Blas , вие можете да познаете дали пред вас е зъбат или мустакат кит, без изобщо да ни виждате. Този фонтан е съответно или разделен, или вие виждате един-единствен облак. Във вашите детски книжки често ни рисуват с красива водна струя над главите. Това създава грешна представа, защото нашият нос не е пожарен кран, а уред за дишане. Онова, което виждате при нашия блаз, е кондензирана водна пара, както когато издишвате при студено време. Тъй като при издишането ни газовете биват сгъстени със значително налягане през тясната ноздра, там се получава силно повишаване на въздушното налягане. В атмосферата на повърхността издишваният въздух се разширява (от часовете по физика знаете, че колкото повече се разширява даден газ, толкова повече той се охлажда), при което водната пара кондензира на капки. По тази причина облакът от водна пара е видим както в топли климати, така и във водите с движещи се ледове. Фонтанът е характерен за всеки вид кит: при гладките китове той е от 3 до 4 метра, при финвала — 4 до 6 метра, при синия кит 6, а при мен — от 5 до 8 метра височина. При Balaenopteridae облакът е с форма на круша. Аз издухвам рязко нагоре. И тук, както се казва, всеки го прави както си знае.

Дълго време вашите учени ни считаха за глухи. Даже указанията на анатомите (анатомия — наука за строежа на тялото и неговите органи) за сложния строеж на вътрешното ухо или за свръхспециалните слухови нерви не можаха да разклатят този предразсъдък. Важеше принципът: под водата няма нищо за казване и затова и нищо за слушане. Нашите уши се разглеждаха като ненужни закърнели органи от предполагаеми еволюционни прадеди. За щастие в последните години вашите изследователи направиха много проучвания и окончателно промениха становището си. Дори се каза, че сме произлизали от кравите, защото имаме много стомаси. Не се оставяйте да бъдете заблудени от никаква еволюционна теория. Ние, също като вас, сме плод на гениалния замисъл на Бога. Затова толкова много държа да ви разкажа подробно за нас. Но сега чуйте още нещо за конструкцията на нашето ухо.

Най-добрата радиоинсталация за звуците, които ехото връща и нашите най-красиви песни (за своите звучни концерти след малко ще ви разкаже гърбатият кит) все още не ни правят майстори на комуникацията или на ориентирането по ехото, ако не съществуваше особен уред, настроен за приемане. За това служи нашето ухо, съдържащо впечатляващи детайли, които иначе не се срещат при бозайниците. Някои сухоземни притежават огромни фуниевидни уши, за да улавят шума от определени посоки. Подобни стърчащи външни ушни миди са пречка във водата, те биха развалили идеалната ни аеродинамична форма. Всеки водолаз би потвърдил, че насоченото улавяне на звуците под водата е доста трудно. Едва ли ще можете да установите например откъде идва шумът от моторна лодка. На сушата вашият мозък пресмята посоката на звука въз основа на различното време, за което всяко от вашите уши улавя звуковите вълни. Но във водата това не върви, тъй като шумът може доста безпрепятствено да проникне във вашия череп. Тъй като ушите са сраснали с черепа, трептенията постъпват по едно и също време и разликите във времето на достигане на звуковите вълни вече не могат да бъдат установени, за да станат ориентир за посоката.