Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

Моето тяло е построено от възможно най-леките материали. Почти всичките ми кости са кухи отвътре. Така те могат да поемат въздух, което ги прави стабилни и леки. Скелетът на един далечен мой роднина, албатросът , тежи само 120–150 грама, въпреки че той има дължина над 1 метър, а размахът на крилата му достига 3 метра. Теглото на перата му е по-голямо от това на костите.

Ако костите ни бяха изпълнени с костен мозък, както е при влечугите, ние никога не бихме могли да полетим. За разлика от гущерите, нашият таз е сраснал здраво с гръбначния стълб. Само поради това скелетът ни притежава неподвижността и еластичността, задължителни за едно летящо тяло.

Една малка дупка в ставната кухина на мишничната кост ми се вижда забележителна. Това не е дефект. През този отвор минава сухожилието, което свързва малкия гръден мускул с горната част на раменната става. Така мога да повдигам крилото си и изобщо да летя. Ако произлизах от влечугите, питам се, кой е направил дупката в ставната кухина и след това е вдянал сухожилието? Напразно ще търсите такива дупки у крокодилите.

Помощ, ястреб! Помощ! Къде ли да се скрия…? Помощ…! Ох, пак ми се размина! Много опасно беше! Вече си отиде.

Знаете ли, че малкият ястреб е най-страшният ни враг? Ако не внимаваме, той може да ни улови с дългите си нокти дори и в гъст храсталак. Въобще имаме цял куп врагове: врани, свраки, котки, хора. Дори и нощем не ни оставят на мира. Кукумявките ни нападат дори на дървото, на което спим. Веднъж страшната горска сова проникна през нощта в гнездото за мътене, изтегли съпругата ми навън и безпощадно я схруска цялата. Беше ужасяващо!

Въпреки това знам, че моят Създател се грижи за мен. В Библията пише, че нито едно врабче не е забравено от Бога! Колко ли добре трябва да ви бъде на вас! Та вие сте Му много по-скъпи от мен. Дори за всеки косъм на главата ви се е погрижил. Да, явно Господ има слабост към хората!

Знаете ли, моят Създател ми е дал изключително здраво сърце. То изобщо е едно от най-мощните. Сега, докато говоря с вас, то удря близо 8 пъти/сек, т.е. 460 удара в минута. Преди това, когато се уплаших от ястреба, пулсът ми се покачи на 760 удара в минута! Така и трябва да бъде, за да мога да летя.

А сега, огледайте ме по-внимателно: виждате ли клюна ми? Невзрачно нещо на външен вид, нали? Но този чуден инструмент, който съм получил от своя Създател, е изключително лек и въпреки това отговаря на най-високите изисквания. Изчислено е, че роговидната част на моя клюн има дължина при скъсване 31 км. Това означава, че ако направите от този материал тел и я закрепите някъде, тя ще се скъса от собствената си тежест на мястото, където сте я закрепили, едва когато достигне дължина 31 км. Материалът, който хората използват за построяването на самолети, има дължина при скъсване 18 км.

Знаете ли, че целият ми череп е по-лек от двете ми очни ябълки? Недейте от това да правите злонамерени изводи за пилешкия ми мозък. Моите очи са далеч по-добри от вашите. Птиците имат 8 пъти повече зрителни клетки на единица площ от вас. По този начин в нашия мозък се появява много по-ясна картина. Вие например, за да различите даден предмет така ясно, както го вижда един мишелов, трябва да използвате бинокъл 8×30. Признавам, че моите очи не са чак толкова силни, но все пак са несравнимо по-добри от вашите. Един биолог пише, че нашето око е чудо по отношение на строежа, функциите и зрителните си възможности. То се числи към едни от най-съвършените оптични органи в света на гръбначните. Това е необходимо, защото по време на полет не трябва да ни убегне нито една съществена подробност.

Като допълнение към острото зрение Бог ни е дал много подвижен врат. С нашия клюнов инструмент ние можем да достигнем всяка част на тялото си. Мислите ли, че това е случайно? Опитайте да докоснете с чело коляното си. Може би все пак ще успеете? Не, няма нужда сега да опитвате! Ако изобщо ви се удаде, ще чуете ясно как костите ви пукат. За мен тази гъвкавост е жизненоважна.

Какво казахте? Бог ме е създал като безполезен лакомник? О, моят Създател и аз не бихме приели подобно оскърбление. Знаете ли въобще какво ям? Да, така си и знаех. Който знае най-малко, вдига най-много шум. Извинете, това пак беше нахално, но и вие не бяхте особено любезни.

В Китай моите роднини са били почти унищожени, защото няколко умни хора там мислели, че ние, полските врабци, ще им изядем ориза и просото. Но когато те почти изтребили нашата раса, разбрали, че насекомите вредители дотолкова са се размножили, че загубите били много по-големи отколкото преди. Към нашата храна спадат основно малките насекоми, които вие смятате за вредители, а ние — за деликатеси: майски бръмбари, мравки, ларви на дъбова листозавивачка, листни въшки, ябълков цветояд и т.н.