Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Григорий ми разказваше за смъртта на майка ви — обясни тя.

— Той ми е майка и баща вече девет години — рече Лев. Наклони глава и подуши въздуха. — И прави добра яхния.

Григорий извади купи и лъжици и остави самун черен хляб на масата. Катерина разказа на Лев за боя с полицая Пински. Както представи нещата, Григорий доби доста по-героичен вид, който не отговаряше съвсем на случилото се, но той се радваше, че изглежда толкова смел в очите на девойката.

Лев се беше захласнал по Катерина. Навеждаше се напред, слушаше сякаш не беше чувал нищо по-вълнуващо, усмихваше се и кимаше, придаваше си изумен и възмутен вид в подходящите моменти.

Брат му разпредели яхнията в купите и придърпа сандъка до масата, за да седне на него. Храната беше добра — беше добавил глава лук в тенджерата и кокалът от шунката беше прибавил аромат на месо към репите. Атмосферата се поразведри, докато Лев приказваше за това или онова, за случки от фабриката и кой какво казал. Катерина се смееше.

Когато приключиха, Лев попита гостенката как се е озовала в града.

— Баща ми умря, а майка ми се омъжи повторно — обясни тя. — За съжаление, доведеният ми баща харесваше мен повече от майка ми.

Тя тръсна глава и Григорий не можа да реши дали от срам или в знак на предизвикателство.

— Във всеки случай, това вярваше майка ми и затова ме изхвърли.

— Половината население на Санкт Петербург е от село. Скоро няма да има кой да работи земята — отбеляза Григорий.

— Как пътува? — запита я Лев.

Последва обичайната история за билети трета класа и измолени превози в каруци, но Григорий почти не слушаше, омагьосан от лицето й.

Лев пък слушаше в захлас, правеше забавни коментари и задаваше някой и друг въпрос.

Не след дълго Григорий забеляза, че Катерина се е извъртяла в стола си и говори само с Лев.

„Все едно ме няма“, помисли си Григорий.

И така — рече Били на баща си. — Всички книги от Библията първоначално са били написани на най-различни езици и после преведени на английски.

— Аха — съгласи се тате — а римокатолическата църква е опитала да забрани преводите. Не са искали хора като нас да четат Библията и да спорят със свещениците.

Тате не беше точно смирен християнин, станеше ли дума за католиците. Като че ли мразеше католицизма повече от атеизма. Но обичаше споровете.

Добре тогава — попита Били. — Къде са оригиналите?

— Какви оригинали?

— Оригиналните книги на Библията, написани на иврит и гръцки. Къде ги държат?

Седяха един срещу друг на квадратната маса в кухнята на къщата на улица „Уелингтън.“ Беше късен следобед. Били се беше върнал от мината, измил си бе ръцете и лицето, но още носеше работните си дрехи. Тате беше свалил сакото и седеше само по жилетка и риза, с якичка и вратовръзка — пак щеше да излиза след вечеря, на среща на профсъюза. Мама претопляше яхнията на огъня. Дядо седеше с тях и слушаше с лека усмивка дискусията все едно вече я беше чувал цялата.

— Е, нямаме истинските оригинали — каза тате. — Изчезнали са преди векове. Имаме копия.

— Къде са копията тогава?

— На различни места — манастири, музеи…

— Би трябвало да са на едно място.

— Но има повече от едно копие на всяка книга и някои са по-добри от други.

— Как може едно копие да е по-добро от друго? Не може да са различни, нали?

— Да. С годините са се променяли, поради човешки грешки.

Това смая Били.

— Ха… И откъде знаем кое копие е вярното?

— Това се нарича критика на текста — сравняват се различни версии и се излиза с уточнения текст.

Били беше стъписан.

— Искаш да кажеш, че няма една неоспорима книга, която е Словото Божие?! Че хората спорят за него и отсъждат сами?

— Да.

— Откъде знаем прави ли са?!

Тате се усмихна преднамерено — сигурен белег, че е притиснат до стената.

— Вярваме, че ако работят със смирение пред Бог, Той ще ги напътства.

— Ами ако не работят така?

Мама остави четири купи на масата.

— Не спори с баща си — отсече тя. Отряза четири дебели филии от самуна хляб.

Дядо рече:

— Остави го, Кара. Нека момчето си зададе въпросите.

Тате продължи.

— Имаме вяра в силата на Бог да направи така, че словото Му да достигне до нас във формата, в която Той иска.

— Нямаш никаква логика!

Мама пак прекъсна Били.

— Не приказвай така на баща си! Още си момче, нищо не знаеш.

Били не й обърна внимание.

— Защо Бог не е напътствал писарите и не им е помогнал да не правят грешки в копията, ако наистина е искал да познаваме словото Му?