Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Когато се върнаха в посолството, с изненада завари там баща си.

Ото му направи знак да го последва в кабинета. Там чакаше Готфрид фон Кесел. Валтер нямаше търпение да поиска обяснение за случката с Мод, но не и пред фон Кесел. Вместо това запита:

— Кога пристигна?

— Преди няколко минути. Дойдох през нощта с влак и параход от Париж. Какво правеше с посланика?

— Повика ни сър Едуард Грей. — Валтер отбеляза със задоволство как изражение на завист премина по лицето на фон Кесел.

— И какво имаше да ви каже? — попита Ото.

— Предложи четиристранна конференция, която да посредничи между Австрия и Сърбия.

— Загуба на време — обади се фон Кесел.

Валтер не му обърна внимание и попита баща си:

— Какво мислиш?

— Интересно — отвърна Ото и присви очи. — Грей е хитър.

Валтер не можа да скрие ентусиазма си.

— Смяташ ли, че австрийският император може да се съгласи?

— В никакъв случай.

Фон Кесел се подсмихна.

Валтер бе смазан.

— Но защо?

— Ами ако конференцията предложи решение и Австрия го отхвърли? — отговори с въпрос баща му.

— Грей спомена това. Каза, че Австрия няма да е задължена да приеме препоръките на конференцията.

Ото поклати глава.

— Разбира се, че не. Но тогава какво следва? Ако Германия е част от конференция, която прави предложение за мир, и Австрия отхвърли това предложение, как бихме могли да подкрепим австрийците, когато тръгнат на война?

— Няма да можем.

— Значи с това предложение Грей цели да забие клин между Австрия и Германия.

— O. — Валтер се почувства като глупак. Въобще не беше схванал идеята на министъра. Оптимизмът му се прекърши и той нещастно запита — Значи няма да подкрепим мирния план на Грей?

— По никакъв начин — отвърна баща му.

От предложението на сър Едуард Грей нищо не излезе, а Валтер и Мод гледаха как с всеки изминал час светът се носи към катастрофа.

Следващият ден беше неделя и Валтер се срещна е Антон. Отново всички отчаяно искаха да узнаят какво ще сторят руснаците. Сърбите бяха приели почти всички австрийски искания. Настояваха само за отсрочка за двете най-тежки клаузи. Австрийците обявили, че това е неприемливо. Сърбия започна мобилизация на малката си армия. Щеше да има война, но дали и Русия щеше да участва?

Валтер посети църквата „Свети Мартин в полята“, която обаче не бе сред полето, а на площад „Трафалгар“, най-натовареното кръстовище в Лондон. Църквата беше построена през осемнадесети век в паладиански стил. Валтер си помисли как срещите му с Антон го образоват по отношение на английската архитектура, докато го осведомяват за руските намерения.

Качи се по стълбите, мина под масивните колони и влезе в наоса. Огледа се неспокойно — постоянно се тревожеше, че Антон може да не се появи, а сега би бил най-лошият възможен момент за това. Вътрешността беше ярко осветена от големия венециански прозорец в източния край и Валтер веднага забеляза Антон. С облекчение седна до отмъстителния шпионин няколко мига преди началото на богослужението.

Както винаги, разговаряха по време на химните.

— Съветът на министрите се събра в петък — осведоми го Антон.

Валтер го знаеше.

— Какво решиха?

— Нищо. Направили са няколко препоръки. Решението зависи от царя.

Валтер знаеше и това. Овладя нетърпението си.

— Извинявай… Какво са препоръчали ?

— Разрешение четири военни окръга да се приготвят за мобилизация.

— Не! — неволно извика германецът и пеещите наблизо се обърнаха с изненада към него. Мобилизацията беше първата подготвителна стъпка за война. Наложи си да се овладее и запита. — Съгласил ли се е царят?

— Ратифицирал е решението вчера.

— Кои окръзи? — попита Валтер отчаяно.

— Московски, Казански, Одески и Киевски.

По време на молитвите Валтер си представи картата на Русия. Москва и Казан се намираха в средата на огромната държава, на хиляда мили и дори повече от европейските граници на Русия, но Одеса и Киев бяха на югозапад, близо до Балканите. Докато траеше следващият химн, той отбеляза:

— Мобилизират се срещу Австрия.

— Не е мобилизация, а подготовка за мобилизация.

— Това го разбрах — търпеливо обясни Валтер. — Но вчера говорихме за Австрия, която ще атакува Сърбия. Това би било дребен балкански конфликт. Днес говорим за Австрия и Русия, което означава обща европейска война.

Химнът свърши и Валтер зачака нервно да започне следващият. Отгледан от набожна майка-протестантка, той се чувстваше малко виновен, че използва църковни богослужения за прикритие на тази част от работата си. Промълви кратка молитва за опрощение.