Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Фиц седна до нея. Докато прехвърляше в ума си различни теми за разговор, които да не включват Валтер, Мод се сети за Тай Гуин и попита:

— Какво стана с твоята уелска домоуправителка, Уилямс? Изчезна, а когато разпитах другите слуги, ми отвърнаха уклончиво.

— Трябваше да се отърва от нея — отговори Фиц.

— О! — изненада се Мод. — Някак имах впечатлението, че я харесваш.

— Не особено. — Изглеждаше смутен.

— С какво си е спечелила недоволството ти?

— Изпита последствията от нецеломъдреното си поведение.

— Фиц, не се превземай! — засмя се Мод. — Искаш да кажеш, че е забременяла?

— По-тихо, моля те. Знаеш каква става херцогинята.

— Горката Уилямс. Кой е бащата?

— Скъпа, да не мислиш, че съм питал?

— Не, разбира се, че не. Надявам се, че ще „стои до нея“, както казват.

— Нямам представа. Тя е слугиня, за Бога.

— Обикновено не си толкова коравосърдечен към слугите си.

— Човек не бива да поощрява неморалността.

— Харесвах Уилямс. Беше по-умна и по-интересна от повечето от жените тук.

— Не ставай смешна.

Мод се предаде. По някаква причина Фиц се преструваше, че Уилямс не го вълнува. Той обаче не обичаше да дава обяснения, така че нямаше смисъл да го притиска.

Валтер се приближи, крепейки чашка в чинийка и поднос с кейк в една ръка. Усмихна се на Мод, но се обърна към Фиц.

— Познаваш Чърчил, нали?

— Малкият Уинстън? Определено. Започна като член на моята партия, но премина към либералите. Мисля, че в сърцето си още е с нас, консерваторите.

— Миналия петък е вечерял с Алберт Балин. Много ми се ще да узная какво е казал Балин.

— Мога да те осветля — Уинстън разправя на всички. Балин казал, че ако избухне война и Великобритания стои настрана, Германия ще обещае да остави Франция непокътната след края й, без да завзема допълнителни територии, за разлика от последния път, когато взе Елзас и Лотарингия.

— Аха — доволно рече Валтер. — Благодаря. От дни се опитвам да разбера това.

— Посолството ти не знае ли?

— Очевидно целта е била съобщението да заобиколи обичайните дипломатически канали.

Мод се заинтригува. Това звучеше като обещаваща формула за ненамесата на Великобритания в една общоевропейска война. Може би на Фиц и Валтер нямаше да им се наложи да стрелят един по друг.

— Как е отговорил Уинстън? — запита тя.

— Неангажиращо — рече Фиц. — Докладвал е разговора пред кабинета, но не е имало обсъждане.

Мод тъкмо щеше да попита недоволно защо е нямало, когато се появи Роберт фон Улрих с ужасен вид, сякаш току-що беше научил за смъртта на любим човек.

— Какво, за Бога, става с Роберт? — ахна тя, докато гостът се покланяше на Беа.

Той се обърна към всички в стаята.

— Австрия обяви война на Сърбия.

За миг светът сякаш спря за Мод. Никой не помръдна, никой не продума. Тя се взря в устата на Роберт под мустака му и се опита със силата на волята си да го накара да върне думите си назад. Часовникът над камината удари и сред мъжете и жените в стаята се надигна смаян шепот.

Очите на Мод се наляха със сълзи. Валтер й предложи спретнато сгъната бяла ленена кърпичка. Тя се обърна към Роберт:

— Ще трябва да се биеш.

— Със сигурност ще го направя — отсечено рече той, сякаш се подразбираше, но изглеждаше уплашен.

Фиц се изправи.

— По-добре да се върна в Камарата и да разбера какво става.

Още няколко души си тръгнаха. Във всеобщата глъчка Валтер прошепна на Мод:

— Предложението на Алберт Балин току-що стана десет пъти по-важно.

Тя беше на същото мнение.

— Можем ли да направим нещо?

— Трябва да знам какво наистина мисли британското правителство.

— Ще опитам да разбера. — Радваше се на възможността да свърши нещо полезно.

— Трябва да се връщам в посолството.

Мод наблюдаваше Валтер на излизане с желанието да можеше да го целуне за довиждане. Повечето от другите гости си заминаха по същото време, така че тя се оттегли в стаята си на горния етаж.

Свали си роклята и легна. При мисълта, че Валтер отива на война, зарида безпомощно. После заспа, изтощена от плача.

Когато се събуди, трябваше да излиза. Имаше покана за музикалното соаре на лейди Гленконър. Изкушаваше се да си остане у дома, но после се сети, че в къщата на Гленконър може да присъства някой министър. Може би щеше да научи нещо полезно за Валтер. Стана и се облече.

Двете с леля Хърм взеха каретата на Фиц и прекосиха Хайд парк до Куин Анс Гейт, където живееха Гленконърови. Сред гостите беше приятелят на Мод Джони Ремарк от военното министерство. По-важното беше, че и сър Едуард Грей също присъстваше. Реши да го заговори за Алберт Балин.