Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

— При обичайни обстоятелства ОПО щяха да ви се нахвърлят като мухи на лайно. Щяха да ви разпитват, да викат свидетели, да вземат решение и да наложат наказание. Щяха да ви изцедят като парцал. А какво се случи вместо това? Само след час получих отговор: „Отстраняване за трийсет дни“.

Джойс поклати глава.

— Това е. Вместо между пет и десет години в затвора, вие сте отстранен от работа за трийсет дни. Един месец неплатен отпуск. И тъй като годишната ви заплата във ФБР е — колко, почетен долар годишно? — едва ли ще ви заболи толкова много. — Той повдигна замислено вежда. — Не знам кой ви е ангелът пазител, специален агент Пендъргаст, но ще ви кажа едно — страхотен късметлия сте.

В помещението се възцари тишина. Накрая Джойс се размърда в стола си.

— Има ли нещо, което бихте искали да добавите?

Пендъргаст едва доловимо поклати глава.

— Бих казал, че описахте великолепно ситуацията, надзорен специален агент Джойс.

— В такъв случай вземете си вашите трийсет дни отпуск. И стойте далеч, много далеч от този случай.

Джойс се извърна от Пендъргаст, взе един брой на „Яхти за вашия бюджет“ от рафта зад себе си, отвори го на бюрото и зачете.

Проктър рязко се завъртя към Тристрам, който седеше с побеляло лице на леглото.

— Стой тук. Ще те заключа. Тук ще бъдеш в безопасност.

Излезе, заключи вратата и се втурна по каменния коридор, като се залепи за стената точно преди коридорът да стигне до най-близкото подземно помещение.

Извади пистолета си, вкара патрон в цевта и включи лазерния мерник. Спря за момент да проясни главата си, да усети тактическата ситуация. Потисна цялата си изненада, цялата болка от натъртените си ребра, всички предположения как младежът е успял да проникне в подземието и се съсредоточи върху непосредствения проблем.

Убиецът смяташе да го прилъже да излезе в самото подземие. Албан искаше Проктър да го последва. Ясно беше, че Проктър трябва да постъпи точно по този начин. Друг просто нямаше. Не можеше да позволи на младежа, вече пробил системите за сигурност на къщата, никаква свобода на действие. Трябваше да го проследи тук, долу. Албан смяташе да му устрои засада, сигурен беше. Затова трябваше да бъде непредсказуем. Трябваше да разработи стратегия.

И трябваше да разбере защо Албан не го беше убил веднага, когато имаше отлична възможност.

Всички тези мисли минаха през главата му за частица от секундата.

Огледа пода с надеждата да открие следи, но не видя нищо. Пое дълбоко дъх, изчака секунда, изскочи иззад ъгъла и покри помещението с оръжието си. Една-единствена гола крушка, висяща на кабел, минаващ по дължината на подземието, осветяваше стаята и хвърляше плътни сенки. Във витрините покрай стените беше подредена пъстра колекция препарирани влечуги.

Помещението изглеждаше пусто.

Проктър се втурна напред и намери прикритие зад стар шкаф, който лежеше на една страна; ръждивите алебарди, подредени в него, бяха изпопадали по пода. От новата си позиция успя да покрие помещението максимално добре. Убиецът не се опитваше да се измъкне, а го преследваше точно толкова сигурно, колкото той него.

След като се увери, че помещението е празно, Проктър се втурна към отсрещния му край и се долепи до стената на прохода, водещ към следващата стая, в посока на стълбището за нагоре. Тя беше пълна с рафтове, не само покрай стената, но и в самото помещение, заети от стъклени бутилки в различни цветове и пълни със странни и шантави предмети, изсушени насекоми, гущери, семена, течности и прахове. Сред рафтовете имаше много потенциални скривалища, много места, на които да се устрои засада.

Жалко, че трябваше го направи.

Проктър имаше „Берета Рх4 Сторм“ с пълнител 9+1, но винаги носеше в себе си два допълнителни пълнителя с двайсет патрона — общо петдесет. Имаше фобия, че може да остане без боеприпаси. Никога не му се беше случвало и никога нямаше да му се случи.

Извади малкия пълнител и го смени с голям. Това значително увеличи теглото на оръжието, но бе необходимо за онова, което се канеше да направи.

„Непредсказуем…“

Внезапно Проктър се хвърли през засводения вход, като стреля многократно към рафтовете. Спринтира по дължината на стаята, като стреляше първо в едната посока, после в другата. Резултатът бе рев и хаотична буря от изпочупено стъкло, когато пръскащите се куршуми се понесоха по лавиците, разбивайки всичко на малки парченца. Трясъкът в затвореното пространство бе оглушителен. Всеки, намиращ се между рафтовете, най-малкото щеше да бъде ослепен от летящото стъкло и най-вероятно улучен от някой пръснал се куршум. И нямаше да е в състояние да отвърне подобаващо на огъня.