Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Войниците явно никога досега не бяха попадали в подобна ситуация. Единият, който явно беше командирът, пристъпи напред и премина на отличен английски.

— Кой сте вие? Как се озовахте тук?

— Казвам се Пърсивал Фосет — каза Пендъргаст, разрови се в раницата си и извади британски паспорт. — Член на Кралското дружество. Дойдох с лодка по реката и мога да ви кажа, че пътуването никак не бе леко!

Стражите като че ли донякъде се успокоиха и отпуснаха оръжията.

— Това е частна собственост — каза командирът. — Не можете да влезете.

— Обиколих половината свят, за да открия пеперудата Кралица Беатрис, и няма да позволя да ме отпратят — отвърна Пендъргаст с писклив глас, комбиниращ молба и агресивност. После извади някакъв лист. — Имам препоръчително писмо от губернатора на провинцията и още едно от Санта Катарина. — Представи документите, които бяха на бланки, надлежно подпечатани и подписани. — Имам също и писмо от Кралското дружество, призоваващо да ми бъде оказано съдействие във важната ми мисия, както и друго от Департамента по лепидоптерология на Британския музей, подкрепено от Ентомологическото дружество на Бразилия. — Появиха се още бумаги. — Както виждате, мисията е от изключителна важност за науката! — Децибелите на гласа му се увеличиха.

Командирът взе наръча листа и ги прегледа. Намръщената му физиономия изкривяваше острите му нордически черти.

— Не допускаме посетители по какъвто и да бил повод — заяви той. — Както вече ви казах, това е частна собственост.

— Ако откажете да ме пуснете — пискливо отвърна Пендъргаст, — ще стане скандал. Ще се погрижа за това. Скандал!

Думите му породиха известно безпокойство в изражението на стража и той се дръпна настрани и се консултира с подчинения си. След това влезе в постройката и през прозореца се видя как се обажда по радиостанцията. Разговорът продължи известно време. Накрая командирът се върна при портата и каза:

— Чакайте тук.

След няколко минути по пътя се спусна джип, каран от мъж в маслиненозелени дрехи, друг мъж в сива униформа седеше на задната седалка. Джипът спря и онзи от задната седалка слезе. Макар да не беше облечен точно във военна униформа, стойката и походката му бяха войнишки.

— Отворете портата — каза той.

Стражите отвориха портата и мъжът пристъпи напред с протегната ръка.

— Аз съм капитан Шеерман — каза с лек немски акцент, докато се ръкуваше с Пендъргаст. — А вие сте господин Фосет?

— Доктор Фосет.

— Разбира се. Естествоизпитател, доколкото разбрах?

— Точно така — отвърна Пендъргаст, повишавайки войнствено тон. — Както казах на тези мъже, обиколих половината свят на мисия от огромна научна важност, подкрепен от губернаторите на два бразилски щата, а също така от Британския музей и Кралското общество в сътрудничество с Ентомологическото дружество на Бразилия. — Произнесе името на бразилското дружество на португалски, като се запъваше на всяка дума. — Настоявам да бъда посрещнат с подобаващата любезност! Ако ме отпратите, гарантирам ви, сър, че ще последва разследване. Много подробно разследване!

— Разбира се, разбира се — успокояващо рече капитанът. — Ако позволите…

Пендъргаст обаче нямаше намерение да млъква.

— Тук съм, за да намеря пеперудата Кралица Беатрис, Lycaena regina, отдавна смятана за изчезнала. Била е наблюдавана за последен път в калдерата Нова Годои през хиляда деветстотин трийсет и втора. Двайсетгодишните ми проучвания…

— Да, да — любезно, макар и с известно нетърпение го прекъсна капитанът. — Разбирам. Не е нужно да се вълнувате толкова, нито да се стига до разследване. Добре сте дошли. Имаме някои правила, но за вас ще направим изключение. Временно изключение.

Последва кратко мълчание.

— Е — рече Пендъргаст, — това е изключително мило от ваша страна. Изключително! Ако има някакви такси и…?

Капитанът вдигна ръка.

— Не, не. Единственото, за което ще настояваме, е да приемете ескорт.

— Ескорт ли? — Пендъргаст се намръщи.

— Тук сме свикнали на уединение и някои от хората ни могат да се стреснат при вида на непознат. Ще ви трябва ескорт, най-вече за собственото ви удобство и безопасност. Съжалявам, но това не подлежи на обсъждане.

Пендъргаст изсумтя.

— Щом е необходимо, добре. Но ще обикалям гората по всяко време и при всякакви условия, така че по-добре той или тя да бъдат във форма.

— Естествено. А сега, мога ли да ви ескортирам до градския съвет, където да се погрижим за документацията?