Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Знаех си!

— Няма да ти позволя да вземеш карта, докато не я преживееш.

— Да я преживея ли?

— Да преживееш спомена в картата. Както преди. Ако я загубиш, не искам спомените да се загубят.

— Какво би казала, мм, вместо да взимам оригиналните ти карти, дето струват цяло състояние, какво ще кажеш да взема копия? Знаеш, като тия, с които обикновено играят хората. Обикновените хора искам да кажа.

Янус Бориг се почеса по носа с дръжката на новата лула.

— Това е… това е най-разумната идея, която съм чувала от много време. Също така ще ми позволи да сложа на картата белезите на слепеца, с което ще е много по-вероятно лорд Гайл да ти позволи да ги използваш. Кип, ти си гениален.

Гениален? Тя дори не беше и помисляла да използва евтини карти. Янус Бориг беше толкова умна, че беше чудо, че можеше да се облече сутрин. Това, че се беше сетил за най-нормалното нещо, не беше доказателство, че е умен. Беше обратното.

— Страхотно — каза тя въодушевено. — Е, хайде да ти направим колода.

Пак в същото. Имаше нещо важно в това. Трябваше да намери подходящия момент. Нямаше представа какво прави, но трябваше да го научи. Тап, тап, тап, тап, тап.

Капитан Бършвард е малко притеснен тази сутрин. Може би е свързано с това, че убихме двама от хората му и със скорошния му опит да се измъкне с хубавата си галера, чудесните си гребци, богатия си товар и жалкото си „аз“.

— Капитан Топчията ще те попита още веднъж, капитан Бърст Варт 6 — казвам. — Трябва ми ключът за онази верига. — Мръщя се. — Предполагам, че това не беше въпрос, нали? Но беше.

Капитанът, брат му и двама офицери седят с вързани отзад ръце на планшира. Двете им оръдия са закрепени на него. Само допреди двайсет години всички кораби бяха така, докато на някой гений не му дойде идеята да направи оръдейни амбразури. Само за две десетилетия идеята се разпространи из цялото Лазурно море… но може би не извън него. Оръдията, закрепени на планшира, са по-неточни в посока отляво надясно и, разбира се, не могат да стрелят ниско — корабите трябва да са на разстояние.

Капитанът изглежда гневен, брат му е пребледнял, въпреки че лицето му е червендалесто, двамата с тях са изплашени.

Те са ангарци, от отвъд Портите на Вечния мрак. Едри грубовати мъже, носят русите си коси дълги и сплетени. Водят родословието си по майчина линия. Неудачници. Странни варварски обичаи и странно гъсто питие, правено с мед, но големи моряци. Заслужават уважение за това, че могат да гърмят през Портите на Вечния мрак.

Едно от нещата, което капитан Топчията не е правил. Все още.

— Къде е ключът на веригата? — питам, учтиво така. На пръст разстояние от лицето му.

Ключът е за робските вериги на галерата, под палубата. Не за да ги освободим или някоя такава глупост, а защото греблата са заключени. Необичайно е, иначе щях да съм подготвен за това.

Разбира се, че е само една верига. Можем да го преодолеем. Имаме сечива. Имаме барут. Мога да направя съвършен заряд за около три минути и най-вероятно няма да причиня пожар на кораба или да убия някого. Но с ключ е по-бързо.

А повечето хора на Бършвард точно сега се връщат от брегови отпуск в град Ру, лодките им се клатушкат по вълните, мъжете са чорлави и вкиснати от махмурлука. Само на петстотин крачки са. Няма с какво да ги спра. Досега сме намерили само два мускета със стари затвори, които не вършат работа. Ако хората му се доберат до галерата, ще ни убият всички.

— Хубава галера — казвам. — Три реда гребла. По-бърза, но е по-вероятно да се кръстосат греблата, а?

— Десета най-бърза във флотата на синия бог, което ще рече най-бързата шибана галера в Лазурната локва пикня — вика той. — Най-добрите момчета гребци. Не са обърквали греблата ни веднъж, даже когато дойдохме през самите Порти.

Забелязал съм, че робите на галерата не са обичайната мършава сган, каквато държат по-глупавите капитани. Оставиш ли гребците си да се похабят, стават слаби и получаваш бавен кораб. Бършвард е по-умен. Робите му са мъже с яки мускули, чисти, без болести и едри. Скъпо е да поддържаш роби в толкова добра форма, но си струва. Двойно повече си струва за пират, особено ако са добре обучени. Взимам по-богата плячка, отколкото съм си мислил. Ако мога да се измъкна с нея.

— Ключът за веригата — казвам. Много учтиво така.

Той мълчи. Смелчага. Балансира опасно на планшира. Мога да оценя това.

— Хързул, гълток, мъник или самка? — питам.