Брент Уикс - Заслепяващият нож

Повече от вбесяващо.

А тирейците му се нуждаеха от него. Няколкото им притеглящи щяха да се изгорят, докато помагаха с разчистването на горите и строежа на убежища, ако Гавин не им оказваше помощ. Корван беше убедил обитателите на Острова на ясновидците, почти всички от които бяха притеглящи, да помогнат в замяна на бъдеща работа на преселниците, но въпреки това винаги имаше да се свърши повече работа. Вместо да се опитва да свърши всичко сам, Гавин впрегна изобилните си способности в притеглянето по начин, който отначало разсмиваше него самия, а след това слиса всички останали: започна да прави тухли.

Жълти луксинови тухли. От това, което бяха научили при строежа на стената Ярка вода, неговите архитекти и строители правеха форми за сглобяване на плътни тухли. Всяка сутрин Гавин обикаляше формите за час, пълнеше ги с жълт луксин, притегляше съвършено, запечатваше съвършено, практически неразрушимо, и след това се отправяше за дневното си издирване. Строителите взимаха тухлите и градяха всичко от тях.

В началото примирена просто да го охранява на острова и докато пътуваха, по някое време Карис започна да помага. Тренираше най-добрите от местните в бойно изкуство, понякога организираше лов с копия. Макар копията и по-редките гигантски копия да бяха отдавна присъщи за Тирея, в Гаристън не бяха боравили с тях от десетилетия, а изправянето срещу опасните непредсказуеми зверове беше най-близката възможна тренировка за истински бойни действия.

Всеки път, когато се върнеха на острова, Гавин се изненадваше. При наличието на достатъчно строителни материали, петдесет хиляди въодушевени работници, дружелюбните местни и доброто ръководене малкото им пристанище бързо се превръщаше от лагер в голям град. Нямаше крепостни стени, съгласно споразумението между Корван и Третото око, според които взаимната уязвимост беше по-добър гарант за мир от взаимната защитеност. Но всяка друга възможна структура растеше бързо. Самият Гавин за първи път изпитваше гордост, че участва в строителство.

Повечето вечери прекарваше с Корван — обсъждаха управлението, разчепкваха проблеми, съставяха планове, дори изиграваха по някоя и друга игра на Деветте крале. Хубаво беше да си поговорят, да се пошегуват, да попрекалят с виното от време на време.

А и така държеше Карис на разстояние, защото отчаяно жадуваше за близостта й и отчаяно се страхуваше от нея. Отнасял се бил към най-близките си най-зле, как пък не.

Остави скиците. Изобщо не ги беше погледнал през последните няколко минути.

Това не беше заради Кип, осъзна той. Най-малкото, не беше само заради Кип. За Карис това беше заради миналото. Кип беше на възраст, на която можеше да е техен син, стига Гавин да не беше прекратил годежа си с Карис. Карис не казваше: „Как можеш да се държиш на разстояние от едно копеле, което неволно си заченал от някаква селянка?“ Казваше: „Такъв ли баща щеше да си на нашия син?“

Милостиви Оролам. Беше като юмрук в корема.

И тя беше права.

Кип беше добро момче, но Гавин едва го познаваше. И определено не знаеше какво да прави с него. Трябваше да го вземе тук, трябваше сам да го обучи. Това дори не му беше хрумнало. Беше гледал на Кип като на багаж, като на бреме, което трябваше да се прехвърли на командир Железни колкото може по-бързо.

Всички имаха искания към Призмата, и те бяха твърде много. Кип беше добро момче, но не беше син на Гавин. Можеше да заяви на целия свят, че е. Можеше да понесе срама, че е баща на копеле. Можеше дори да се изправи срещу баща си заради това. Но има разлика между един благороден жест и ежедневно благоприличие.

Да добави Кип към списъка проблеми, които го чакаха, щом се върнеше в Хромария. Проблеми, които отчаяно искаше да разреши, но беше с вързани ръце, докато не намереше синята напаст.

На следващата сутрин Карис го поздрави все едно не се беше случило нищо и той постъпи по същия начин. Нищо не можеше да направи за Кип, нито за каквото и да било друго, докато не намереше напастта.

Тъй че спираше всеки път, щом видеше кораби в открито море, преобразяваше плъзгуна в плоскодънна лодка и гребеше до тях, задаваше въпросите си и отклоняваше техните, и продължаваше да търси. Проблемите другаде сигурно се увеличаваха. Ако го нямаше твърде дълго, Хромарият щеше да го обяви за мъртъв въпреки писмата, които изпращаше с корабните капитани и ответните писма от Хромария, които той пренебрегваше. Но не можеше да изостави търсенето си. Твърде много мразеше сините. Това също беше част от петте му цели — да унищожи всички бесове. Дължеше го на Севастиан. Нищо нямаше да го спре. Дори самият Хромарий.