Мат Бомонт - Е.

Даниъл Уестбрук — 17.01.2000 г., 10:52 ч.

До: Рейчъл Стивънсън

Копие:

Относно: чакам

Няма и следа от новата ми секретарката и нито дума от теб кога ще се появи. Нима очакваш директорът на връзки с клиенти сам да си прави кафе и да вдига телефона? Ако не решиш своевременно и задоволително проблема, няма да се поколебая да го отнеса до Дейвид, и дори до Джеймс Вайсмюлер, докато е тук.

Рейчъл Стивънсън — 17.01.2000 г., 11:04 ч.

До: Даниъл Уестбрук; Найджъл Годли; Суси Джъдж-Дейвис

Копие:

Относно: достатъчно!

Даниъл, ако щеш, вярвай, но сега въобще ни е да ти търся секретарка. Докато ти намеря, опитай се да се справяш като всички нас. Не съм станала шеф на личен състав с грубост, така че ще спра дотук.

Найджъл, никой не ти запушва устата. Щом толкова искаш, напусни, но моля те, не се прави на толкова принципен.

Суси, и аз не знам къде е Саймън. За разлика от теб обаче не ме и интересува. Може би колегите ще престанат да се хилят и ще те третират с уважение, ако спреш да тропаш с крак като двегодишно хлапе и бъдеш по-възпитана.

Извинявам се, че ви отговарям едновременно, но аз поне имам работа, а това пести време.

Лиам О’Кийф — 17.01.2000 г., 11:24 ч.

До: Брет Топовлски

Копие:

Относно: не ме зарязвай така

Хариет ни каза да отидем на презентацията. Страх ме е — боя се, че ще се напикая от смях, когато „Аква“ запее. Видя ли ги в заседателната зала? Приличат на герои от „Флинтстоун“. Не си тръгвайте, без да се сбогувате. Ако изчакате да приключа, ще излезем и ще се напием.

Току-що показах на Пинки тръпнещия задник на Саймън. Ако се вслушате, ще чуете виковете й на възмущение. Кой да предположи, че твърдото порно било толкова забавно!

Дейвид Крътън — 17.01.2000 г., 11:47 ч.

До: Всички отдели

Копие:

Относно: най-хубавият миг

След десетина минути ще се впуснем в пътешествие, което може да ни осигури бляскаво бъдеще. При мен е Джеймс Мюлер, който изказва благодарност на всички за положените усилия — какъвто и да е изходът.

Стискайте ни палци.

Лорейн Палистър — 17.01.2000 г., 12:16 ч.

До: Зоуи Кларк

Копие:

Относно: в „Милър-Шанкс“ не чуват писъците ти

Колко тихо стана! Дори Суси спря да хленчи. Винаги ли е толкова тихо по време на конкурс?

Зоуи Кларк — 17. 01. 2000 г., 12:23 ч.

До: Лорейн Палистър

Копие:

Относно: в „Милър-Шанкс“ не чуват писъците ти

Само при тези, от изходи на които зависи бъдещето на половината агенция. Приятно ми беше!!!!!!!!!

Брет Топовлски — 17.01.2000 г., 12:36 ч.

До: Лиам О’Кийф

Копие:

Относно: събери сили

Вин се готви да изневери на себе си. Помоли ме да включа компютъра ми. Ще изпрати е .

Винс Дъглас — 17.01.2000 г., 12:54 ч.

До: Всички отдели

Копие:

Относно: първия ми мейл

е кретени ет’ ви нешто което що ви надърви/подмокри (изтрейте излишното) http://www.antonio.com

кефете се

’бичкам ви

вин

Зоуи Кларк — 17.01.2000 г., 13:06 ч.

До: Лорейн Палистър

Копие:

Относно: О, БОЖЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Пълна отврат!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Лорейн Палистър — 17.01.2000 г., 13:13 ч.

До: Зоуи Кларк

Копие:

Относно: О, БОЖЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Казах ти, че е гаден. Джъдж-Демон май току-що го видя. Чувам я, че се бори с капачката на шишенцето с валиум. Ще пием ли по-късно бира с В&Б?

Брет Топовлски — 17.01.2000 г., 14:15 ч.

До: Всички отдели

Копие:

Относно: краят вече е близо

Време е да тръгваме. Тези, които харесваме (знаете кои сте), да дойдат в бар „Зеро“, където до края на деня ще се наливаме с бира, вино и други напитки. Другите да вървят на майната си — Брет + Вин.

ПС. Ако ще ни правите прощален подарък, Вин иска „Дриймкаст“ 158 158 Конзола за видеоигри. — Б.пр. , а аз — пари в брой, за да си платя застраховката на мотора.

Зоуи Кларк — 17.01.2000 г., 14:49 ч.

До: Всички отдели

Копие:

Относно: „Кока-кола“

Презентацията приключи и Дейвид заръча да си седите на бюрата, защото ще разведе клиентите из агенцията. Усмихвайте се, моля! Зоух

Дейвид Крътън — 17.01.2000 г., 15:32 ч.

До: Хариет Грийнбаум

Копие:

Относно: конкурса

Беше невероятна излагация. Вайсмюлер и Корнинг от двете ми страни танцуваха степ като луди. Нямаше да се учудя, ако накрая Ван Хален беше извадил и запалка. Мислиш ли, че клиентите го харесаха? Имам ужасното усещане, че да.