Мат Бомонт - Е.

Както и да е, надигни се от леглото и си намери работа. Писна ми да плащам данъци и да гледам как мързеливи сюнгери като теб не вършат нищо, само зяпат Джери Спрингър. Аз чета „Дейли мейл“.

Кели Деринджър/ k_derringer@cokeGB.com — 18.01.2000 г., 11:13 ч.

До: Дейвид Крътън / david_crutton@millerhshanks-london.co.uk

Копие: Джеймс Вайсмюлер / james_f_weissmuller@millershanks-ny.co.usa

Относно: промяна на обстоятелствата

Скъпи Дейвид,

Пиша настоящото с най-голямо съжаление, но смятам, че нямам друг избор.

Когато снощи се прибрах вкъщи, заварих сина си на компютъра. Друг път не бих те занимавала със семейното си битие, но сега случаят е различен. Похвалих се с новата ни рекламна агенция и за да ми покаже компютърните си умения, той потърси „Милър-Шанкс“ в Интернет.

Намери кратък видеозапис. Главни герои в него са творческият ви директор и един травестит, които извършват невероятно гнусен акт в кабинета, който беше ми показан вчера следобед.

Разбираш, че сутринта не можех да не уведомя колегите си за това печално разкритие. След кратко обсъждане стигнахме до единодушно решение.

Марка като „Кока-кола“ — гордееща се с високи стандарти и семейни ценности — не може да бъде поверена на хора с толкова либерални разбирания.

Ето защо със съжаление ти съобщавам, че в края на краищата няма да възложим рекламния си бюджет на „Милър-Шанкс“. Както ще прочетеш в пресата, натоварихме Ти Би Дъбълю Ей със задачата да ни представлява.

Искам още веднъж да ти благодаря за високо професионалната презентация. Съжалявам само, че тя даде не особено правдива представа за пълния обхват на способностите ви.

И ако може накрая да изразя личното си мнение, омерзена съм до дъното на душата си, че станах свидетелка на перверзиите, които допускаш да се вършат в офиса ви. Не ми достигат думи обаче да опиша колко ядосана съм, че на тях бяха изложени и децата ми.

Искрено твоя,

Зоуи Кларк — 18.01.2000 г., 11:19 ч.

До: Кен Пери

Копие:

Относно: спешно

В кабинета на Дейвид се счупи прозорец! Би ли изпратил хора да почистят? Благодаря!!

Лиам О’Кийф/ liam_okeefe@millershanks-london.co.uk — 18.01.2000 г., 11:31 ч.

До: Брет Топовлски / brett_topowlski@demon.co.uk

Копие:

Относно: прощалния ти подарък

Помниш ли, че снощи с Вин бяхте много пияни и оставихте моторите си пред агенцията? Твоят Р1 вече има аксесоар, за който в „Ямаха“ не са и сънували — лаптопът на Крътън е в резервоара ти. Май току-що загубихме „Кока-кола“.

Лиам О’Кийф/ liam_okeefe@millershanks-london.co.uk — 07.02.2000 г., 10:31 ч.

До: Брет Топовлски / brett_topowlski@tbwa.co.uk; Винс Дъглас / vince_douglas@tbwa.co.uk

Копие:

Относно: добре дошли

Как беше в Тенерифе? Ядове, чукане и тен, а? Изненадвате ме. Както и да е, дано да сте си отпочинали преди първия работен ден в Ти Би Дъбълю Ей. Върху какво работите? Не ми казвайте. Върху „Кока-кола“. Между другото, като видите Бийти, предайте му от мен, ако държи да се нарича „рекламист“, да си проверява правописа — „мамак му“, моля ви се!

Пропуснахте първото излъчване на рекламата ви за ЛЮБОВ. Аз я хванах в „Саут Парк“ 159 159 Анимационен сериал. — Б.пр. в петък. Страхотна е, момчета. Само че, Вин, според Лол косата ти била много дълга.

Пропуснахте и изпращането на Крътън миналата седмица. Като старши кретен с най-голям стаж в агенцията, Дан Нещастника произнесе искрена и вълнуваща реч. Тя съдържаше думи, като „крупен“, „принос“, „реклама“ и „история“. За другото се сещаш. Събрали бяхме едва 47 долара за прощален подарък, но Крътън стоя само половин час и не дочака да му връчим шест чаши за вода в ръчно изработена кожена сувенирна касетка — неблагодарен педал!

В „Милър-Шанкс“ — Букурещ, не знаят какво ги чака. Само след две седмици под неговото ръководство ще замечтаят за безгрижните дни на комунизма.

На Джъдж-Демон страшно й пасна да работи за Дан. Вече каканиже, че е лична секретарка на един от най-опитните директори в рекламата и че й дължим по-голямо уважение — двамата са си лика-прилика.

Лол изглежда невероятно в деловия си костюм пред кабинета на Бари Клемънт. Той още не е пристигнал, но надявам се, няма да внуши на бъдещата г-жа О’Кийф (виж, запознах я с мама, което за мен почти е равносилно на годежен пръстен), че е твърде важна за мен. Но пък от сутринта тук работи апетитната й приятелка Деби, така че винаги има и план Б.