Мат Бомонт - Е.

Но вярвам, ще го убедя, че трудната работа е свършена и задачата може да бъде продължена от не толкова колоритен талант.

В момента това е само една много смътна идея.

Копнеж по следващия рекламен Еверест.

Но трябва скоро да я обсъдим — знаеш колко много ценя мъдрите ти съвети. След като се върна, сигурно ще съм зает с „Кока-кола“.

Ала се обади на Суси и си запази най-ранния ми свободен час.

Саймън Хорн/ simon_horne@millershanks-london.co.uk — 13.01.2000 г., 11:58 ч. (15:58 ч. местно)

До: Бари Клемънт / barry_clement@amv-bbdo.co.uk

Копие:

Относно: доста време мина

Приятелю, около мен блещука Индийският океан.

Мургави девойки ми сервират на груби дървени подноси кокосови орехи и манго.

И папая!

За какво ти напомня това, стари приятелю? Чувам, че отвръщаш: „За иберийското ни приключение!“. Да!

Бяхме в Севиля и нямаше океан. Вместо кокос ядяхме портокали.

И сега усещам в ноздрите си онзи тръпчив мирис. Смесица от потта на филмовия екип и от грес, дошла je ne sais quoi 143 143 Не знам какво (фр.). — Б.пр. .

Какви снимки, а?! Да вземеш непретенциозна торбичка солени ядки и да накараш най-величествения испански град да полудее по нея беше гениално хрумване!

Фалитът на клиента малко преди рекламата ни да задейства своята магия си остава една от най-големите трагедии в края на ХХ в.

Какъв тандем бяхме, а, Бари!

Днес всичко изглежда твърде лесно. Къде са предизвикателствата? Смее ли някой да разчупи калъпите?

Може би съм сбъркал агенцията. Не ме разбирай погрешно. „Милър-Шанкс“ е хубава фирма. Ала просто тук не си дават голям зор.

Вече осъзнавам, че в мен все още текат твърде много творчески сокове, за да се примирявам с посредствеността.

Подозирам, че и в теб.

Ако някога предусетя, че те тегли към спокоен пристан, какъвто предлага „Милър-Шанкс“, веднага ще скоча на борда, за да те преведа през буйните води.

Не, ние с теб все още се чувстваме в стихията си само в опасните водовъртежи на рекламните чудеса.

Като се върна, ще потърся нещо по-нестандартно — копнея за предизвикателства.

И ще ти звънна.

След като запазя маса в „Айви“, за да си припомним миналите подвизи и да пием за бъдещите.

Шанийс Дъф — 13.01.2000 г., 11:59 ч.

До: Всички отдели

Копие:

Относно: МШТВ

Кен Пери ме помоли да ви уведомя, че поради спешен случай в творческия отдел МШТВ ще започне с половин час по-късно. Извинете за неудобството.

Саймън Хорн/ simon_horne@millershanks-london.co.uk — 13.01.2000 г., 12:10 ч. (16:10 ч. местно)

До: Суси Джъдж-Дейвис / susi_judgedavis@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: имаме работа за вършене

Извинявам се за малко рязкото си предишно писмо.

Но то беше за твое добро, скъпичка.

Понякога единствено плесник по бузата помага на изпаднал в истерия да дойде на себе си. Надявам се присъщият ти здрав разум да е надделял над самосъжалението, което беше те обхванало, защото ни чака важна работа.

Както вече ти споменах, гърбът ми е уязвим.

Врагът търси най-слабото ми място, в което да забие кинжала.

Ето върху какво трябва да се съсредоточиш: освен използвачката Пинки дръж под око и машинациите на Хариет.

И ако Летиша Хег не ти звънне до половин час, за да си уреди среща, ти й се обади.

Дръж ме в течение, скъпа.

И бъди винаги нащрек.

От това зависи кариерата и на двама ни.

Зоуи Кларк — 13.01.2000 г., 12:14 ч.

До: Лорейн Палистър

Копие:

Относно: „Бърза помощ“

Какво става?!!! Дейвид ме е приковал към бюрото, иначе досега да съм дотърчала!!! Чух линейката!!!!!!! Суси мъртва ли е?!!!!!!!!!!!!!!!! Нали не си ти?!!!!!!!!!! Кажи, кажи, кажи!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Дейвид Крътън — 13.01.2000 г., 12:15 ч.

До: Пинки Фолън

Копие:

Относно: не можеш ли да въведеш ред?

Какво става? Не е нужно да превръщаме сградата в снимачна площадка на „Спешно отделение“. Мислех, че ще можеш да ръководиш отдела, без да прибягваш до мелодраматичните похвати на Саймън. Май съм сбъркал.

Бари Клемънт/ barrry_clement@amv-bbdo.co.uk — 13.01.2000 г., 12:17 ч.

До: Саймън Хорн / simon_horne@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: доста време мина

Каква изненада! Толкова приятелско писмо след последната ни среща! Доколкото си спомням, мен ме извлякоха навън, а ти беше се скрил под масата в „Гросвенър“. Бях пиян, но какво са наградите на Д&АД без поне един тупаник?!

Никак не си се променил, нали?