Мат Бомонт - Е.

Всъщност аз имам по-голямо основание да подам оставка.

А ти бягаш като плъх от потъващия „Титаник“.

Сега най-вече трябва да си смела.

Лоялна.

Всеотдайна.

А ти знаеш само да се самосъжаляваш и да хленчиш за жалките си проблемчета.

Честно казано, отчайваш ме. Щом толкова искаш, върви си.

Ще си намеря друга секретарка, която да ме подкрепя в трудните моменти.

Зоуи Кларк — 13.01.2000 г., 11:17 ч.

До: Лорейн Палистър

Копие:

Относно: обяд

Не мога. Крътън настоява целият етаж да гледа МШТВ в кабинета му. Гадост!!!!!!! Съжалявам.

Саймън Хорн/ simon_horne@millershanks-london.co.uk — 13.01.2000 г., 11:25 ч. (15:25 ч. местно)

До: Хариет Грийнбаум / harriet_greenbaum@millershanks-london.co.uk

Копие:

Относно: подкрепа

Реших да отделя няколко минути, за да се осведомя как вървят нещата при теб. Както знаеш, тук времето като никога е лошо.

Но смятам, че с малко настойчивост ще успея да вкарам експреса на „Милър-Шанкс“ в релси.

Поради тайфуна разполагаме с цял ден и аз имах възможност да помисля на спокойствие. Ще се зарадваш, като ти кажа, че вследствие на бурна мозъчна активност в лявото ми полукълбо се породиха някои невероятни идеи за презентацията в понеделник. Сигурно знаеш, че съм известен със странните си хрумвания.

Вероятно си чула, че за конкурса на „Бъргър кинг“ 141 141 Верига заведения за бърза закуска. — Б.пр. маскирах всички в О&М — от портиера до президента — като крави.

Съвсем малко не ни стигна да го спечелим.

Откъде можех да предположа, че същата седмица ще избухне епидемията от „луда крава“!

Но да не се отклонявам.

Ще се постарая бързо да избистря идеите си.

Между другото, едно птиченце ми каза, че си обядвала със старото ми приятелче Бари Клемънт. Не съм го виждал от миналогодишното раздаване на наградите на Д&АД. Той не спечели нищо и не бе в особено добро настроение.

Как се чувства в „Абът-Мийд“? Откакто се разделихме, не е същият. Вече повече от година не е създал нищо сносно, а на теб не е нужно да обяснявам, че кампаниите са животът на рекламиста.

Силно се надявам да успее да възстанови кариерата си.

Необяснимо е, нали, как слабият пламък на творческото вдъхновение понякога примигва и угасва? Горкият Бари! Много мило от твоя страна, че си намерила време да го утешиш.

Благодаря ти.

Пиши ми как се справя Пинки с идеята ми за „Кока-кола“. Цяла седмица в носа ми мирише на сурова филмова лента, но ми липсва адреналинът на пред конкурсната подготовка.

С най-добри пожелания:

Пинки Фолън — 13.01.2000 г., 11:41 ч.

До: Кен Пери

Копие:

Относно: СПЕШНО

КЕН, ЗВЪНЯХ И НА ТЕБ, И НА ШАНИЙС, НО НЕ МОГА ДА ВИ НАМЕРЯ. ВЕДНАГА ИЗПРАТИ ОХРАНАТА!! СУСИ СЕ Е ЗАКЛЮЧИЛА В КАБИНЕТА НА САЙМЪН. НА БЮРОТО Й СЕ ВЪРГАЛЯТ ПРАЗНИ ШИШЕНЦА ОТ ПРИСПИВАТЕЛНИ ТАБЛЕТКИ. ПОВИКАХМЕ ЛИНЕЙКА, НО ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА РАЗБИЕМ ВРАТАТА.

Саймън Хорн/ simon_horne@millershanks-london.co.uk — 13.01.2000 г., 11:48 ч. (15:48 ч. местно)

До: Летиша Хег / letitia@tavistockhegg.aol.com.uk

Копие:

Относно: новини

Както винаги се радвам да те чуя, скъпа. Разбира се, че получавам мейли тук — може ли да прекъсна електронната си пъпна връв с цивилизацията!

Снимките не вървят лесно, но ти знаеш колко обичам предизвикателствата.

Трябва да кажа, че е доста стимулиращо да тренираш интелектуалните си мускули до откат.

„Сън“ както обикновено превърна една нелепа история в национален проблем. Въпреки това бях принуден да накарам Винс да плати пълната цена за глупавите си изявления. Суров съм, да.

Такъв е le monde de chien mange chien 142 142 Свят, в който човек за човека е вълк (фр.). — Б.пр. , в който се бъхтим.

Винс не е единствената риба в морето.

Съжалявам, че ще те разочаровам, но във връзката Грийнбаум/Клемънт няма нищо непристойно и/или макиавелианско. Аз сам помолих Хариет да му предложи морална подкрепа и той я е приел.

Естествено, няма повик за свежа кръв в ръководството на творческия ни отдел. При нас, както се казва, всичко е по мед и масло.

Тъкмо днес сутринта Дейвид ми писа, че в мое отсъствие се чувствал като без една ръка.

Това обаче не значи, че аз не се замислям за промяна. Смятах да ти го спомена по време на бъдещия ни обяд, но след като сама повдигна въпроса…

Струва ми се, че вече включих моторите на революцията в „Милър-Шанкс“ и предизвикателството намалява. Вероятно е време да напусна.

Дейвид, естествено, ще се бори със зъби и нокти да ме задържи.