Каръл Дринкуотър - Маслиновата ферма

— Мишел! Имаме си течащ покрив!

Не сме оставили непретърсен нито сантиметър от течащия покрив или кухнята, нито сантиметър необследван за измазване или за включване в някои от останалите проекти, които ни чакат. Отгоре на всичко къщата все още предстои да бъде купена. Нощем се събуждам, плувнала в пот, преследвана от условието на мадам Б.: „Ако нещо се обърка, вие губите всичко“. На този етап със сигурност сме инвестирали повече, отколкото се бяхме договорили. Въпреки това първото ни голямо препятствие — водата, най-накрая е преодоляно, така че в компанията на момичетата, с Мишел решаваме да не обръщаме внимание на останалите и да не се притесняваме. Позволяваме си да бъдем en vacances.

Спим на отворени френски прозорци, готови да посрещнем следващата зора. Стаята гледа към занемарена задна тераса, частично засенчена от две приятно ухаещи евкалиптови дървета и един корков дъб — вечнозелен, чиито сребристи листа приличат по-скоро на тези на маслината. Тази тераса е мястото, където се усамотявам. Закусваме там, когато момичетата спят до късно: препечени филийки, пресни плодове, кафе. Въпреки че това е единствената тераса, която няма изглед към Средиземно море, аз я обичам — закътана в задната част на къщата, имам чувството, че тя е само наша.

Изгряващото слънце, което се процежда през върховете на дърветата, обещава още един топъл ден. Докато слагам кафето да се вари, Мишел слиза с колата по хълма около километър и нещо до селския хлебар, който е станал да пече хляба още от три часа сутринта. От него купува пресни топли франзели, pain an chocolat [51] Подобно на кроасан тестено изделие с пълнеж от шоколад. — Б. пр. — толкова пухкави, че на практика се смачкват при допир, и обикновено sablé — големи кръгли курабии с аромат на бадеми, които, въпреки моята постоянна грижа за теглото ми, поглъщам с такава страст, която би засрамила и Памела.

Вече съм прекратила сутрешните си пътувания до плажа. Вместо това се отправям към басейна, като влизам по стъпалата, понеже още няма достатъчно вода, за да скоча в него. Нивото в плиткия му край сега стига до бедрата ми. Гмуркам се там и кучешката стигам до по-дълбокия край, където мога да поплувам прилично, като правя една-две ширини. Опитвам се да не пляскам шумно, за да не събудя момичетата, които спят до обяд, когато отварят жалузите си за ослепителното, жарко слънце.

След напрежението през изминалите две седмици се установява един по-бавен ритъм, който приемаме с охота. Започвам да работя по нов роман, след като вече завърших първия. Мишел го представи на различни телевизионни мрежи и се опитва да осигури финансиране, за да го продуцира и да заснеме по него телевизионен сериал в Австралия по-късно през годината.

Сега не се разделя с фотоапарата си. Фотографията е неговата страст. Естествено, има снимки на къщата „преди“ и „след“ за бъдещите албуми, но Мишел снима най-вече растения, обикновено цветя. Прекарва часове да се взира през обектива в тичинките на това жълто цвете или онази дива роза. Изумително е колко много растителни видове са оцелели сред тази обрасла с трънливи храсти градина и са успели по един или друг начин да намерят нужната им светлина, да държат главичките си обърнати към слънцето и да цъфтят обилно.

Започвам да забелязвам приликите между Кларис и Мишел, като гледам баща и дъщеря да обсъждат сложното устройство на една пъпка, финия като власинките на перце рисунък върху дадено листо, формата на папратова клонка, дори стръкче трева. Двамата изчезват по невидими пътеки в продължение на часове, търсейки все повече природни пластове. Те са истински деца на земята. Всички ние, всеки посвоему, сме такива — и четиримата сме зодия Телец.

В тишината на горещия следобед, докато те изследват, а Ванеса хрупа ябълка след ябълка, прави слънчеви бани или свои проучвания, или мие косата си, и безброй пчели хвърчат насам-натам, заети да събират мед, решавам да направя опис.

Започвам с дърветата. Като начало, преброявам петдесет и четири маслинови дървета, които растат по протежение на предните тераси и от двете страни на къщата. Може да има и други нагоре по хълма, но на този етап е невъзможно да стигна до тях. Опитвам се да си припомня истории или митове, които съм чела или чувала за маслините — със сигурност най-древните от всички дървета. Мисля, че гърците са ги донесли в Прованс преди две или повече хилядолетия, докато са търгували по Средиземноморието.