Анри Труайя - Ейглетиерови

— Ах! Да? — каза Мадлен, като прикри изненадата си с любопитство.

— Завчера двамата с него пихме по чашка в „Двете маймуни“ на излизане от института — продължи Франсоаз. — Водихме вълнуващ разговор. Изведнъж — не можах да се въздържа — всичко му разказах!

— Кое всичко?

— Историята на Жан-Марк и Карол.

— Как можа? — прошепна Мадлен изумена.

— Да.

На Мадлен й се стори, че вече разговаря с друг човек и че цяла година се е претърколила за една минута.

— И неговото мнение бе като твоето — продължи Франсоаз.

— Ето, виждаш ли!…

— Разказах му и за Патрик… Сбъркала ли съм?

— Не. Защо? — каза Мадлен.

След първата изненада сега тя бе доволна от разведряването на Франсоаз. Младите имаха тази чудна способност да се съвземат бързо след отчаяние. Желанието за живот винаги се възвръща у тях като пламък, който не угасва под пушека. Като галеше косите на племенничката си, Мадлен каза:

— Добре си постъпила, като си променила прическата си и малко си се гримирала! Така очите ти изпъкват повече. Станала си десет пъти по-красива. Патрик ли те накара?

— О, не!

— А какво каза за тази промяна?

— Той дори не забеляза. Нищо не вижда или пък не иска да вижда. Мисли само за следването си, за бъдещето си, за това, което ще получава, и за това, което ще спестява! Не е човек, а някакво бюро за професионални справки!

Тя се замисли с навъсени вежди и после добави по-тихо:

— Странно е, Маду: отегчавам се вече с него! Може да е интелигентен, но никак не е фин…

Мадлен остана доволна от това откровение. Отдавна искаше да отвори очите на Франсоаз за непоправимото безличие на Патрик. Разголен за миг, този нещастник вече не съществуваше.

— Много жалко! — продължи Франсоаз. — Бях убедена, че аз и Патрик сме създадени един за друг. А сега се питам дали трябва да се омъжа за него!

— Щом вече се питаш, значи не трябва! — каза Мадлен.

— Така лесно не мога да се отметна от думата си!

— Може, мила моя! По-добре е да изоставиш това момче, отколкото да направиш себе си нещастна, пък и него, само заради това, че сте си дали дума да се ожените след пет години. Сега мога да ти кажа, че никога не съм вярвала на твоя Патрик! Ти ще се погубиш, ако се омъжиш за него! Уверявам те, че откакто дружиш с него, започна да гаснеш.

— Значи смяташ, че трябва да скъсам.

— Откровено казано да.

— Патрик не очаква такова нещо. Ще страда! Ще се помъча да го запазя само като приятел…

— Но да, точно така…

— Пък и едва ли ще страда, както си мисля. Като престанем да се срещаме, ще му остане повече време за изпитите. И тъй като само това го интересува… А като си помисля, че съм била влюбена в него — просто невероятно.

— Ти си мислила, че си влюбена, Франсоаз, но си била далече от любовта. А пък сега е по-важно да не се влюбиш истински!

— От това най-малко ме е страх!

— Ами учителят по руски? — каза Мадлен, като погледна хитро племенничката си.

Франсоаз избухна в смях и отпусна главата си назад.

— Козлов? Ти си луда, Маду! Знаеш ли на колко години е? На тридесет и две! Аз много се гордея, че се сприятелихме, че той приема да разговаря с мене по десетина минути след уроците, но съвсем не си въобразявам, че му харесвам! Не, наистина не… Пък и не бих искала!… Ще бъде, направо казано, много смешно!…

Това весело настроение бързо изчезна, тя стана отново тъжна, сякаш изведнъж я притиснаха всичките й грижи.

— Ах, Маду! Много нещастна се чувствувам! — каза тя. — Бих искала да дойда в Тюке и да живея при тебе. Тук всичко е безобразно, фалшиво, всичко болезнено ме наранява. Само като си помисля, че ще видя пак Карол на масата!… Няма ли да дойдеш на вечеря вкъщи?…

Мадлен отказа; искаше да остане настрана от семейството, за да има по-голяма свобода на действие.

— Тогава да вечеряме заедно, няма значение къде! — продължи Франсоаз.

— Не — каза Мадлен. — Ти трябва да се прибереш! Трябва да бъдеш все така любезна, непринудена пред баща си… Никой да не се усъмни, че сме се срещали.

— Карол ще се научи от Жан-Марк.

— Може би не.

— Вярваш ли, че ще скрие от нея? — каза Франсоаз с известна надежда.

— Не бих се изненадала! Ах! Помогни ми сега да наредя дрехите си.

В осем часа без десет минути Мадлен изпрати Франсоаз, след като й определи среща за другия ден. После се приготви да отиде да вечеря сама в един от близките ресторанти.

Без дори да погледне листа за ястия, който й поднесе управителят, Мадлен каза:

— Ще ми донесете една балтийска херинга, наденица с кисело зеле и бира.