Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

— Изпитвах такова силно желание! — каза тя.

Развален ли беше звънецът? На Даниел му се струваше, че урокът по алгебра на Меринас продължава повече от един час. За нещастие беше си забравил часовника вкъщи. А Лоран Совело, съседът му, който можеше да го осведоми, отсъстваше от два дни: чернодробна криза, мислеше си Даниел. Как лакомо ядеше това момче!

Даниел се обърна назад и прошепна през рамо:

— Имаш ли часовник?

Дебюке, който седеше зад него, отвърна:

— Още десет минути!

Страшният Меринас рязко спря да пише на черната дъска, отпусна ръката си и какъвто беше висок, сух и облечен в сиво, заприлича на телеграфен стълб. Той отсече с остър глас:

— Какво казахте, Ейглетиер?

— Попитах за часа, господине.

— Бързате ли?

Неочаквано желание да се пошегува и да се покаже храбър обзе Даниел. Той се разпали и отвърна:

— Да, господине, имам среща.

Това беше истина: Даниела го чакаше в „Люксембург“. Класът избухна в смях. Даниел се опери. Уважението от този успех, който пожъна сред другарите си, го утешаваше за лошите бележки на класното. Сега, един месец до матурата, той беше напълно уверен, че ще бъде скъсан.

— В четвъртък ще ви бъде отнет свободният ден — отсече Меринас — заедно с вашия другар Дебюке, който благоволи да ви отговори.

Без да бъде ни най-малко огорчен, Даниел обаче спази традицията да се престори на жертва и започна да хленчи:

— О, недейте, господине!… Не е справедливо, господине! Имаме класно по геометрия в петък, господине!…

И си помисли, че все пак най-лесното бе да се „направи на болен“ още от утре. Какво щеше да научи в лицея! Вкъщи ще може да преговори най-важните въпроси от конспекта, като си акомпанира с някои хубави джазови плочи. Баща му, който бе зает с друго, ще подпише каквито извинителни бележки му поднесе.

— Да продължим — каза Меринас. — Видяхме, че за да имаме асимптота, трябва да има асимптотична посока. Ако асимптотичната посока е към Оу, равенството е…

Даниел се наведе над тетрадката си, но вместо да пише цифри, писалката му чертаеше женски профили в долния край на листа. Наподобяваха негърки. Мислеше си, че изобщо е прекарал една тъжна година. Не беше му останало време, за да изпипа доклада си до фондацията „Зелиджа“; възможно е също да не бъде награден; не трябваше дори да разчита на стипендия за едно второ пътуване! Впрочем какво би могло да се направи, ако човек е в неговото положение? Даниела го беше молила да се устрои така, че да може да отиде това лято на Лазурния бряг, където тя ще прекара ваканцията с родителите си. Не можеше да й отказва нищо сега, когато тя му беше любовница. Имаше и друг бодлив въпрос: отношенията му с Лоран Совело. На съвестта му тежеше, че спи със сестрата на своя приятел. Ако научи истината, Лоран ще побеснее от гняв, ще поиска да счупи главата на Даниел, но тъй като Даниел беше по-силен, пердаха ще изяде съвсем несправедливо Лоран. Значи по-добре беше да не му казва нищо. Но да не му казва нищо, значи да го лъже. А да се лъже приятел е по-страшно, отколкото да се лъже жена! В подобни моменти човек разбира, че драмите на Корней не са празна работа!

Звънецът на освобождението изправи Даниел зад чина му. Ако избърза, имаше шанс да срещне брат си на излизане от стария факултет, където се четяха лекциите за трета година. Беше на две крачки от лицея „Сен Луи“. В сряда Жан-Марк имаше „гражданско“ от петнадесет часа и петнадесет минути до шестнадесет часа и петнадесет. Даниел се хвърли напред, прилепил лакти към тялото си, изпревари другарите си по стълбата, излезе на булевард „Сен Мишел“, зави по улица „Куйас“ и се изправи като кол под смесения поток студенти, който изтичаше от юридическия факултет. Повечето имаха важен и уморен вид. Около момичетата се образуваха групи. Даниел забеляза брат си и Дидие Копелен, които слизаха по стълбите. Приближи се към тях с широка усмивка. Но Жан-Марк не прояви любезност.

— Какво искаш? — попита го той кратко.

Даниел разбра, че е попаднал в лош момент. Попита неуверено:

— Не може ли да ми бутнеш ключа на стаята си?

— Не — каза Жан-Марк. — Необходима ми е за следобед.

— А за утре?

— Утре също.

— Знаеш, ще я използувам един-два часа.

Жан-Марк решително поклати глава отляво надясно. Даниел направи гримаса. Очевидно бе, че ако брат му има работа с някое момиче, стаята никога не ще бъде свободна. Каква лепка е тази Валери!

— Добре — каза той. — В такъв случай довиждане…