Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

Обаче, когато се качиха в колата, той се овладя отново. Мощността на мотора, покорен на неговата воля, му възвръщаше чувството за превъзходство.

— Върви хитро! — каза Даниел. — Това ми заменя обиколките с таратайка из степта. Не можеш ли да я засилиш още малко?

— Не — каза Жан-Марк. — Още не е разработена.

— Тъкмо затова, още мъничко, за да видим!

Жан-Марк усили. Пътят подскочи насреща му в светлината на фаровете. Черни дървета изсвистяваха в ушите му като палки на барабан. Скоростта се вмъкна в стомаха му. Това беше хубаво.

— Знаеш ли — каза Даниел, — аз спах с една мила жена в Абиджан.

— А? — изненада се Жан-Марк.

— Да, една бяла. Вдовица на горски. Харесах й се. О, това не продължи много! А ти?

— Какво аз?

— Америка?

Жан-Марк не отговори и намали.

— Ако правя второ пътешествие, ще избера Америка може би — подзе Даниел. — По-точно Южна Америка. Гватемала, Перу, трябва да са сензационни тия места там!…

Изведнъж той млъкна. Тъй като мълчанието продължаваше, Жан-Марк плъзна поглед вдясно. Брат му беше заспал дълбоко с клюмнала надолу глава, с ръце върху коленете. Остра миризма се разнесе в колата. „Какво е това?“ — помисли си Жан-Марк, като разтърка ноздри. После разбра: краката на Даниел миришеха лошо.

Карол бе седнала в салона: мека светлина, домашна бледосиня рокля и разтворена книга върху коленете. Като видя Даниел, тя се надигна със залитане и тръгна напред с усмивка на уста и с протегнати ръце. Пред тази фигура, изпълнена с нежност, скромност и радост, Жан-Марк се помисли за жертва на грешка при регулиране на железопътна стрелка. Внезапно той се видя в един друг път, в един друг свят.

— Но ти си пораснал! — извика Карол.

— Така ли? Не съм и забелязал! — каза Даниел, като я целуна.

— И после, много си модерен с тези дълги коси!

Той се засмя:

— Подиграваш ли се с мене?… Да знаеш само!… Такъв живот съм водил!…

Тя го прекъсна:

— Ще ми разкажеш това утре — падам от умора!

— Вярно! Жан-Марк ми каза. Лошо ли ти беше в колата?

— Малко… както обикновено… тия отвратителни мигрени!… Бързо иди да се окъпеш!…

— Имам нужда, нали? — каза той без ни най-малко стеснение и дори, както се стори на Жан-Марк, с известна гордост.

— О, да! — съгласи се Карол.

Гримасата, с която тя каза тези думи, беше така приветлива, че Жан-Марк се попита дали тя беше още разгневена срещу него. Една унижена жена не може, мислеше си той, толкова много да се владее, че да изглежда очарователна, когато умът й изцяло е зает с отмъщението. Без съмнение той беше преувеличил значението на обидата, която й беше нанесъл.

— Обещавам ти да се изстържа основно — каза Даниел. — Но най-напред бих искал да ти покажа нещо, което съм донесъл за тебе и за татко. За тебе най-вече. Защото ти най-добре ще го оцениш…

Той се втурна във вестибюла, завърна се, като носеше в ръце тежката картонена кутия, и с един замах на ножчето си разряза канапите, с които беше вързан пакетът. Във вътрешността стари вестници образуваха защитна покривка. Той ги отстрани с жестове на магьосник, зарови ръцете си по-дълбоко в куп слама и извади една огромна маса с блестящи релефи. Издялана от дърво от един местен майстор, това беше глава на негър, два пъти по-голяма от естествената, със сплескана долна устна, с разцепена брада и с изпъкнали очи. Карол се отдръпна назад, а Жан-Марк избухна в смях.

— Какво е това? — попита той.

— Хубаво е, нали? — каза Даниел. — Каква работа е паднала! Желязно дърво! Опитай се да го вдигнеш. Стърчеше върху тезгяха на едно бистро в Абиджан. Отдавна му бях хвърлил око. В продължение на две седмици давах уроци по френски на сина на търговеца. В деня на заминаването, вместо да ми плати, той ми предложи това! Не казах не, нали разбираш!… Къде ще го поставиш?

Изненадана, Карол се колебаеше — да се присмее ли или да се трогне. Очевидно тя не искаше нито да обиди Даниел, нито да се затрудни с неговия подарък.

— В салона може би? — подсказа Даниел.

Карол извика тихо:

— В салона? Невъзможно е!

Тя огледа наоколо с уплашен вид, сякаш имаше опасност орда диваци да нахлуе в дома й и да строши нейните мебели Луи XV.

— В твоята стая тогава?

— И там е невъзможно.

— Защо? Виж колко е внушителен!

— Именно! Ще ми пречи да спя!

— Да, доста е властен, като магьосник! — призна Даниел. — А в кабинета на татко?

— В кабинета на баща ти, ако искаш! — съгласи се Карол с усмивка. — И така, лека нощ, деца!