Анри Труайя - Вълнения (Краят на Ейглетиерови)

— Нали разбирате — казваше Даниел, — бяхме учили малко философия миналата година в реалката, но с оня чичо Потие беше истинска смехория. Колко съм доволен, че презаписах! Сега поне се обогатявам, развивам се, схващам всичко! Човек, който не е изучавал философия, куца в живота!

— Не съм изучавал философия и нямам чувството, че съм куц — каза Филип, като се засмя.

— Не, разбира се, татко! Но все пак, когато човек премине курса по философия, вижда по-съзнателно и по-задълбочено своя жизнен опит.

Той говореше с такава страст, че Дани, захласната от възторг, забравяше да яде.

— Досадно е — каза Александър, — че всяка философия по същество има различно схващане. Няма ли да бъдеш разкъсан между тридесет и шест теории, когато ще трябва да живееш например като баща?

— Ще си избера теорията, която ще преценя, че най-добре отговаря на действителността.

— При нужда ще създадеш още една теория!

— Защо не?

Александър се усмихна.

— Бих желал да бъда на твоите години.

— Защо?

— Защото това е възрастта на слепите убеждения.

— А твоята възраст да не е възраст на методическо съмнение?

— Нека приемем: възраст на разумния скептицизъм. Не е ли такова и вашето мнение, Филип?

Върнат в действителността, Филип трепна: той плуваше в очите на Карол. Тя бе поискала да й сервират топъл бульон и сухари.

— Да — каза той малко наслуки, — скептицизмът е неразделен от правосъдието. Да бъдеш безпристрастен значи да бъдеш скептик.

— Грешиш, като не вземаш от тази патица, Карол — каза Даниел. — Чудесна е.

Агнес, която се въртеше около масата, се възгордя.

— Но да — каза Филип. — Трябва да хапнеш малко…

— Не, не! — каза Карол. — Това не е по силите ми. Едва дишам.

Тя се изсекна.

— Ще видиш — каза Александър на Даниел, — когато станеш баща, ще промениш мнението си.

— За какво?

— За философията! Детето иска материални грижи. Бифтекът измества облаците, задължението да изкарваш хляба си изтласква Спиноза.

— Какво знаете вие? — каза Карол с лукаво кокетство.

Александър изгледа всички с весел поглед и каза:

— Моят син ми създава големи грижи.

Настъпи миг на изумление. Франсоаз силно почервеня.

— Вие имате син? — извика Карол.

Тя притискаше кърпичката към носа си и над този бял тампон пулеше сивите си очи с удължени с молив краища. Филип установи, че от всички присъстващи само жена му и той изглеждаха учудени. Безспорно Франсоаз отдавна беше поверила тази тайна на брат си и на Дани.

— Вие имате син? — повтори Карол. — На колко години е?

— Шестнадесет и половина! — каза Александър.

— Вече… Но… значи вие сте станали баща на…

— Седемнадесет години.

Карол си пое дъх, разцъфтя в светска усмивка и прошепна:

— Чудесно! Как се казва той?

— Никола̀.

— И къде живее?

— У нас — отвърна Франсоаз с предизвикателен тон.

Филип изгледа дъщеря си, после зет си със съжаление, примесено с гняв. В какво тресавище е затънала пак? Всъщност Александър е трябвало да я предупреди още преди брака. Може би го е направил, а тя е предпочела да запази тайната чак до днес. Как е могла тя, неговата дъщеря, да приеме един толкова смешен товар? Би могло да се каже, че съмнителните комбинации, ненормалните решения, моралната и физическата мизерия, несполуката в най-различните й форми я привличат неудържимо. В края на краищата щом й е приятно да се поробва с извънбрачни деца, които съпругът й е създал по света!… Имаше значение само това, което мислеше Карол. Впрочем тя изглеждаше очарована от откритието си.

— Трябва да ни го доведете — каза.

— Да, да — каза Александър уклончиво.

— Прилича ли на вас?

— Малко.

— Как малко! — каза Франсоаз. — Никола̀ е твоят жив портрет.

— А майка му? — попита Карол, като присви очи.

Франсоаз отвърна с благородство в тона:

— Тя е починала.

— Във всеки случай той е голям симпатяга! — каза Даниел. — Виждал съм го само два пъти, но веднага почувствах контакта. Важно е това — контактът. Жан-Марк също намира, че е симпатяга. А доста е труден тоя Жан-Марк!

Филип се вцепени. Защо Даниел говори за брат си при всеки случай? От мания! Или нарочно! Сигурно цялото племе знае, чрез Мадлен… Мислено той претегли тези малки мозъци. Не, Даниел и Дани надали знаят още. Държат ги настрани. Много са млади, за да разберат, бедничките! Да щадим спокойствието им, да запазим илюзиите им! Агнес смени чиниите след сиренето. За десерт — сладолед с ананас. Сред общото оживление Карол въздишаше: