Фредрик Бакман - Бьорнстад

– Тая вечер можеш да чукаш което момиче си поискаш, ВСИЧКИ са хокейни курви, когато спечелим! – казва завалено Лют и прави жест към нагъчканите тела в къщата, но след това сграбча силно пуловера на Амат и виква: – Освен ако Кевин, Бени или аз не я искаме. Титулярните нападатели избират първи!

Амат забелязва, че думите на Лют смущават Бобо не по-малко, отколкото него самия. За пръв път вижда Бобо да изглежда несигурен. Лют се отдалечава, залита и изревава: „Днес направих асистенция! Кое момиче ще си легне с мен?“. Амат и Бобо остават сами в кухнята. Стоят смутено един срещу друг, пият още, удрят се в гърдите и викат „НОКШОТС!“, за да не се налага да говорят, защото и двамата са убедени, че по гласа им ще си проличи, че са девствени.

Мая и Ана са сред последните, които пристигат във вилата, защото на Ана ѝ се наложи да спира и да проверява грима си поне двайсет пъти. Всеки месец е обсебена от нова част от тялото си и в момента това са скулите ѝ. Неотдавна беше линията на косата. Тогава Ана съвсем сериозно помоли Мая да ѝ помогне да разбере дали може да си направи пластична операция на челото, за да го направи по-ниско.

Преди да влязат в къщата, Мая спира на улицата, за да се наслади на гледката. От дома на семейство Ердал се вижда цялото езеро, чак до гората от другата страна. Там природата е по-дива, дърветата растат по-нагъсто и дори снегът като че ли образува по-дълбоки преспи. Отвъд гората се виждат открити бели площи, простиращи се толкова надалеч, че ако застанеш там като дете, лесно би се убедил, че си последният човек на Земята. Младите в Бьорнстад рано научават, че това е мястото, където трябва да отидеш, ако искаш да правиш бели, без възрастните да разберат. Мая го знае, защото веднъж Ана едва не уби и двете им тъкмо там. Бяха на дванайсет, тя открадна една моторна шейна и цяла нощ вози Мая на нея. Мая така и не си призна, но никога не се бе чувствала по-свободна.

Следващата година Ана спря да търси в интернет как се палят моторни шейни без ключ и вместо това започна да търси диети. Преди да влезе във вилата, Мая отделя един миг, тъгувайки за момичетата, които си играеха от другата страна на езерото. Ако знаеше, че след няколко часа ще излезе от същата къща като съвсем друг човек, щеше още сега да побегне по леда.

Кевин стои на двора и вижда през големите прозорци как Мая влиза в антрето. Гледа право към нея и не забелязва, че през това време Бени го наблюдава и тълкува реакциите му. Щом Кевин се устремява към вратата на верандата, Бени прибира раздразнено нещата си в раницата и тръгва след него. Пробиват си мълчаливо път през всекидневната, всеки с различна цел. Кевин спира пред Мая, като се старае ударите на сърцето му да не си проличат през блузата, а тя прави всичко възможно да не покаже колко е щастлива, нито пък колко ѝ е приятно, че цяла тумба по-големи момичета ги виждат от кухнята и я мразят.

– Мадам – усмихва се Кевин театрално и прави дълбок поклон.

– Хер фон Байсмагнет, приятно ми е! – засмива се тя и се покланя в отговор.

Кевин отваря уста, но се спира, щом вижда Бени да изчезва през външната врата. Изглежда разочарован почти колкото момичетата в кухнята, дори почти колкото Ана, а би било физически невъзможно човек да е по-разочарован от нея, без да се разпадне на парчета.

Отвън на улицата Бени мята раницата на раменете си, закрива пламъка на запалката с ръка и изчаква димът да се търколи надолу към дробовете му. Чува виковете на Кевин, но не се обръща.

– Хайде, Бени, пукел такъв! Не се прави на ощипана госпожица!

– Не движа с малки момичета, Кев, знаеш го. На колко са? Петнайсет?

Кевин разперва ръце.

– Стига, дори не съм ги поканил аз!

Бени се обръща и поглежда най-добрия си приятел в очите. Минават почти десет секунди, преди Кевин да се разсмее. Добър опит.

– Не можеш да ме излъжеш, Кев.

– Няма ли все пак да останеш? – моли го Кевин с усмивка.

Бени поклаща спокойно глава. Кевин мига тъжно.

– Какво ще правиш тогава?

– Ще си устроя свое собствено парти.

Кевин поглежда раницата на гърба му.

– Само не пуши толкова, че да почнат пак да ти се привиждат малки градински джуджета и други такива, окей? Няма отново да ходя в гората и да търся на кое шибано дърво си се качил, за да пищиш и плачеш.

Бени се смее.

– Случи се ВЕДНЪЖ. И не беше от трева.

– Помниш ли как ми се обади и изкрещя „ЗАБРАВИХ КАК СЕ МИГА!!!“?

– Не се бъзикай с това. Беше адски неприятно.

Кевин като че ли иска да го докосне. Въздържа се.