Фредрик Бакман - Бьорнстад

– Вината не е твоя, скъпи. Не можеш да спасиш всички. Не можеш да носиш целия свят на раменете си.

Петер не отговаря. Мира го погъделичква по косата и се усмихва.

– Засече ли се с дъщеря си? Ще ходи при Ана да „учи“.

– Доста се е гримирала като за решаване на уравнения, а? – измърморва Петер.

– Трудно е да се довериш на тийнейджърите, при положение че ти самият си бил такъв. Спомням си, когато с едно момче щяхм...

– Не искам да слушам!

– Стегни се, скъпи, имала съм живот и преди да те срещна.

– НЕ!

Петер я грабва рязко и я вдига в прегръдките си, а Мира остава без дъх. Той още е способен на това.

Двамата започват да се кискат като младежи.

През прозореца на столовата виждат Мая и Ана да се отдалечават по пътя заедно с играчите и съучениците си. По тъмно температурите падат рязко, снегът се вихри около телата на момичетата.

Още никой не го знае, но вятърът ще се разрази в буря.

Адреналинът прави странни неща. Прозорците във вилата на семейство Ердал се тресат от надутите тонколони, а първият етаж се пълни с хора толкова бързо, че те сякаш се сипят през дупка в тавана. Повечето от играчите вече са неудържимо пияни, а останалите гости не изостават много. Не са начинаещи, що се отнася до купони в свободни от родители къщи. Всички пият от пластмасови чаши, всички картини са свалени от стените, чупливите предмети са прибрани, мебелите са увити в найлон. През цялата нощ двама юноши се редуват да пазят стълбището, така че никой да не се качва горе. Кой каквото ще да говори за Кевин, но и той като треньора си не разчита на случайността и вярва в подготовката и внимателното планиране. Чистачката идва рано сутрин и често казва, че ако ще Кевин да убие някого в къщата, пак няма да остави следи. Кевин ѝ плаща добре, за да не казва нищо на родителите му, а във вечер като тази той знае, че съседите ще си легнат с тапи за уши и ако някой ги пита, ще се престорят, че не са си били у дома.

Вече никой не споменава факта, че Кевин, изглежда, е единственият, който не се радва на собственото си парти. Във всекидневната тийнейджърите пият и пеят, губейки прогресивно дрехите си, но на двора, от другата страна на дебелите, изолирани стени, е почти тихо. Пот капе от лицето на Кевин, а той продължава да праща шайба след шайба към вратата. Никога не може да се успокои след мач, но когато са спечелили, поне не е агресивен. Ако загубят, дворът и малката пързалка се изпълват със счупени стикове и парчета стъкло. Както обикновено, Бени седи съвършено безразлично на една пластмасова маса и пъргаво върти цигари между пръстите си, за да изкара тютюна, без да съсипва хартията. Запълва празнината с трева, завива върха, вади внимателно филтъра със зъби и го заменя с тънко навито картонче. Използва тази техника, защото собственичката на магазина за цигари в Бьорнстад е сестра на училищния директор, така че не може просто да си купи колкото си иска листчета, без да вземе и тютюн и без никой да задава въпроси. За поръчка по интернет и дума не може да става, майка му проверява пощата като полицейско куче. И въпреки че никой никога не е виждал Кевин да пуши, преди няколко години той започна да събира по две цигари от всички гости по купоните, за да има в какво Бени да си свива тревата. Като гледа съсредоточения в дрогата си идиот и негов най-добър приятел, Кевин по някакъв странен начин се отпуска.

– Ще те продам в някоя от онези фабрики в Азия, където работят деца. С малките си пръсти ще шиеш футболни топки по-бързо от всеки сополанко – ухилва се Кевин.

– А искаш ли да ти ушия и по-голяма мрежа, та да вземеш да вкараш някой гол? – пита Бени и заляга светкавично, без дори да погледне нагоре. Кевин праща една шайба на десетина сантиметра над главата му с такава сила, че дъската, в която се удря, продължава да се клати няколко минути след това.

– Не забравяй да свиеш няколко и за чистачката – напомня му Кевин.

Бени не забравя. Не правят купон за първи път.

Амат влиза в къщата и зяпва.

– Какво? Тук само... ЕДНО семейство ли живее?

Бобо и Лют се засмиват и го завличат в кухнята. Лют вече е толкова пиян, че не би могъл дори да закрепи магнит за вратата на хладилник. Пият „нокшотс [34] От англ. knock – удрям, почуквам. – Б. пр. “. Амат не знае какво има в тях, но имат вкус на домашен алкохол и таблетки за гърло. Всеки път, когато изпиват по един шот, трябва да се ударят едни други в гърдите и да изкрещят „НОКШОТ!“. Звучи по-смислено, след като изпиеш пет или шест. С повечето неща е така.