Чак Хоган - Заразата

Беше в ръцете на Еф. Знаеше го. Еф стисна сабята в двете си ръце, готов да я промуши в издутия врат на Господаря. Царят вампир го изгледа отгоре с неприкрито презрение, извиси се още повече и вдигна качулката на тъмното си наметало над главата.

— Умри! — изкрещя Еф и се втурна към него.

Господаря се обърна и налетя в стъклените врати към откритото патио. Стъклото се пръсна и загърнатия в наметалото вампир падна и се претърколи по нажежените глинени плочи под убийственото слънце.

За миг замръзна на място, присвит на едно коляно.

Инерцията на Еф го изхвърли през разбитата врата. Спря се и зяпна в загърнатия в наметалото вампир, очаквайки края.

Господаря затрепери, от тъмното наметало на чудовището се издигна дим. Царят вампир се изправи в цял ръст и се сгърчи, обзет сякаш от ужасен пристъп и огромните длани се свиха в зверски юмруци.

Изхвърли с рев наметалото си назад. Древната одежда се смъкна задимяла на плочите. Голото тяло на Господаря се разтресе, искрящата му кожа потъмня сварена, промени се от призрачно бяла в мораво синя, до мъртво черна и сбръчкана.

Сечът от острието на Еф през гърба се сви до тъмночерен белег, изгорен под лъчите на слънцето. Все още треперещ, той се обърна и се взря в Еф, в застаналия на прага зад него Фет и вдигналия се на едно коляно Сетракян. Потресаващо голо, Изчадието изглеждаше призрачно тънко, с гладък безполов скут. Изгорялата черна плът се загърчи от подивелите от болка кръвни червеи.

С възможно най-ужасна усмивка, в присмех към непоносимата болка и дори в триумф, Господаря извърна лицето си към слънцето и от устата изригна предизвикателен вой. Демонско проклятие. След това с изумителна бързина се хвърли от ръба на патиото, плъзна се над ниската стена в края на покрива, спусна се стремглаво по стената на сградата до скелето на третия етаж… и изчезна в утринните сенки на Ню Йорк Сити.

В една отдавна изоставена и така и некартирана азбестова мина, пъкъл на няколкостотин стъпки под горите на Пенсилвания, сред мили от заплетени в лабиринт тунели и изкопи, трима Древни на Новия свят разговаряха в катранено черната зала.

Телата им с времето се бяха изгладили като речни камъни, движенията им се бяха забавили до неузнаваемост. Физически не се нуждаеха от външна среда. Телесните им системи бяха еволюирали до максимална ефективност и вампирските им челюсти действаха безукорно. Нощното им зрение бе изключително.

В килиите, вдълбани в западните тунели на владението им, Древните вече започваха да складират храна за зимата. Понякога из мината отекваше писък на пленено човешко същество и кънтеше като животински рев.

Това е седмият.

Въпреки човешкия им облик, не се нуждаеха от жива реч. Движенията им, чак до погледите в пурпурно червените им очи, бяха ужасяващо бавни.

Какво е това нахлуване?

Това е насилие.

Смята ни за стари и немощни.

Съучастник има в това престъпление.

От другите?

Един от Древните на Новия свят се пресегна с ума си над морето към Стария свят.

Не долавям това.

Значи седмият се е съюзил с човек.

С човек срещу всички други човеци.

И срещу нас.

Не е ли ясно вече, че той бе виновникът за Българското клане?

Да. Доказал е многократно готовността си да избива събратята си, когато му се опълчат.

Световната война го разглези ужасно.

Твърде дълго се тъпчеше в окопите. Пируваше в лагерите на смъртта.

А сега е нарушил примирието. Стъпил е на наша земя. Иска целия свят за себе си.

Това, което иска, е нова война.

Ноктестият пръст на най-високия потрепери — необичайно физическо действие за същество, така дълбоко потънало в размисъл, в пълна безметежност. Телата им бяха просто обвивки и можеха да бъдат подменени. Навярно бяха станали самодоволни. Прекалено самоуверени.

Тогава ще го задължим. Не можем да останем повече невидими.

Главният ловец влезе в залата на Древните и изчака да го приемат.

Открих го.

Да. Той се опита да се върне у дома, както правят всички същества.

Ще бъде нашият ловец на слънце. Няма друг избор.

В една заключена килия в западния тунел Гюс лежеше в несвяст и сънуваше своята майка… без да съзнава грозящата го гибел.

Събраха се отново в къщата на Кели. Нора върна Зак у дома, след като Еф и Фет бяха почистили зацапаното от Мат и изгориха останките му под сухи листа и храсти в задния двор.