Чак Хоган - Заразата

Нямаше време да облъчат бялата кръв.

— Нагоре! — извика Сетракян и тръгна покрай стената към друго извиващо се нагоре стълбище с изящно перило от ковано желязо. Духът на стария мъж беше корав, но силите му се изчерпваха. Еф го подмина и излезе горе. Погледна надясно и наляво. На смътната светлина видя довършени дървени подове и недовършени стени. Но никакви вампири.

— Разделяме се — заяви старецът.

— Шегуваш ли се? — удиви се Фет, хванал го под мишниците, докато го издърпваше нагоре. — Никога не се делим. Това е първото правило. — Развъртя двете лампи в кръг, побеснял. — Прекалено много филми съм гледал, за да изляза така.

Едната лампа запращя. Крушката на нажежения уред се пръсна и пламна. Фет я пусна и потуши пламъците с ботуша си. Вече беше само с една.

— Колко още ще издържи батерията? — попита Еф.

— Недостатъчно — каза старецът. — Той ще ни изтощава така, ще ни кара да го гоним, докато се стъмни.

— Трябва да го спипаме в капан — каза Фет. — Като плъх в тоалетна.

Старецът изведнъж се спря. Извърна глава към някакъв звук.

Сърцето ти е слабо, стари клетнико. Чувам го.

Сетракян замръзна на място, стиснал сабята си в готовност. Озърна се наоколо, но от Тъмния нямаше и следа.

Удобно оръжие си си направил.

— Не го ли познаваш? — изрече задъхано на глас Сетракян. — То е на Сарду. Момчето, чието тяло взе.

Еф се доближи до стареца разбрал, че говори с Господаря.

— Къде е тя? — изрева той. — Къде е жена ми?

Господаря го пренебрегна.

Целият ти живот водеше дотук. Ще се провалиш отново.

— Ще вкусиш среброто ми, стригои — изрече Сетракян.

Ще вкуся теб, стари човече. Теб, и непохватните ти апостоли.

Господаря нападна отзад и отново събори Сетракян на пода. Сабята на Еф изсвистя мигновено към вихъра, който усети. Направи два замаха напосоки. Когато издърпа острието видя, че по върха е полепнало бяло.

Беше наранил Господаря. Порязал го беше поне.

Но в мига, в който го осъзна, Господаря се върна и го блъсна в гърдите с хищната си ръка. Еф усети как краката му изхвърчаха от пода, гърбът и раменете му се блъснаха в стената, мускулите му изригнаха от болка и тялото му се смъкна на една страна.

Фет замахна напред с лампата си, а Сетракян, вдигнал се на коляно, посече към чудовището, за да го отблъсне назад. Еф се превъртя колкото може по-бързо, стегна се да поеме новия удар… но такъв не последва.

Бяха отново сами. Усещаха го. Никакъв звук, освен подрънкването на строителните лампи по тавана, които се люшкаха в подножието на стълбището.

— Посякох го — каза Еф.

Сетракян се изпрани на крака, подпирайки се на сабята си. Едната му ръка бе пострадала и висеше отпусната. Закрета към следващата площадка нагоре по стълбището.

По недовършените дървени стъпала имаше петна бяла вампирска кръв.

Измъчени, но изпълнени с решимост, тримата се заизкачваха нагоре. Тук бяха покоите на Боливар, в горния етаж на по-високата от двете свързани сгради. Влязоха в спалната половина, търсейки вампирска кръв по пода. След като не видяха такава, Фет заобиколи разхвърляното легло до прозорците на отсрещната стена, дръпна тежките пердета и пусна вътре косата слънчева светлина. Еф погледна в банята. Оказа се далеч по-голяма, отколкото бе очаквал и с насрещни огледала в златни рамки, които го отразяваха до безкрайност. Цяла армия Ефраимовци, стиснали саби в ръцете си.

— Насам — изпъшка Сетракян.

Върху черното кожено кресло в стаята за пресконференции изпъкнаха пръски бяла кръв. Под тежките завеси на входовете на източната стена прозираше мека светлина. Зад тях се открои покривът на по-ниската свързана сграда.

Там намериха Господаря, застанал сред стаята. Прояденото му от червеи лице се надвеси отгоре. Черните като оникс очи се взряха в тях с опасната дневна светлина зад него. От ръката му и по издължената му длан бавно и неравномерно се стичаше искряща бяла кръв, която капеше на пода от върха на пъклено изкривения му пръст. Сетракян закуцука напред. Сабята му се влачеше зад него и драскаше по земята. Спря се и вдигна със здравата си ръка сребърното острие срещу Господаря. Сърцето му биеше учестено в гърдите.

— Стригои.

Господаря в първия миг го изгледа с безразличие, демонично величествен с очи като две тъмни луни, плувнали в кървави облаци. Единственото, което издаваше затруднението му, беше възбуденият гърч на кръвните паразити под нечовешкото му лице.