Чак Хоган: Заразата

За Сетракян този момент бе едва ли не най-подходящият… но сърцето му се стягаше и го спираше.

Еф и Фет се струпаха зад него и Господаря нямаше друг избор, освен да се измъкне с бой от тази стая. Лицето му се разтегли в зверска усмивка. Изрита дълга ниска маса към Еф, която го отблъсна назад, а със здравата си ръка плъзна по пода масивно кресло към Сетракян. Двете движения ги разделиха, Господаря се озова между тях и продължи право към Фет.

Фет вдигна топлинната лампа, но Съществото се извъртя настрани, задра с нокти към него и Фет падна зашеметен до стълбището. Господаря опита да се промуши край него, но Фет се оказа бърз и лампата му блесна право в озъбеното лице на Тъмния. Олюля се пред ултравиолетовите лъчи и залитна назад към стената, гипсът изпращя под огромната му тежест. Когато дългите пръсти се смъкнаха от лицето, очите му бяха още по-облещени и замаяни.

Господаря бе заслепен, но само замалко. Тримата усетиха мигновеното си предимство и Фет настъпи срещу него с лампата. Господаря замаха дивашки с ръце, Фет изтласка назад гигантското Същество през стаята към покритите със завеси врати, а Еф се втурна след него, посече в наметалото на Тъмния и острието на сабята му се вряза в плът. Дългият ноктест пръст на чудовището замахна към тях, но не засегна никого.

Сетракян се вкопчи в плъзнатото към него кресло и сабята му издрънча на пода.

Еф посече в тежките завеси на една от вратите и ярката слънчева светлина се изля вътре. Стъклените врати бяха преградени с декоративна желязна решетка, но с един сеч на сребърното острие металното резе изпращя сред дъжд от искри.

Фет продължаваше да изтласква назад Господаря с лъча. В този момент Еф се обърна към Сетракян, за да го подкани да нанесе довършващия удар, но видя стария професор, свлечен на пода до сабята си и притиснал сърцето си.

Замръзна на място и погледът му зашари в паника от уязвения Господар към издъхващия на пода Сетракян.

Фет, изпънал топлинната лампа като звероукротител с металното столче срещу разярен лъв, се обърна през рамо и извика:

— Какво чакаш?

Еф се втурна към стареца. Падна на колене и видя терзанието на лицето на Сетракян, блуждаещия му поглед. Пръстите му се бяха вкопчили в жилетката над сърцето.

Еф остави сабята си на пода. Дръпна жилетката и ризата отдолу и оголи хлътналите гърди на Сетракян. Опипа под челюстта му за пулс, но нямаше.

— Ей, докторе! — изрева Фет и продължи напред, приковавайки Господаря на ръба на петното слънчева светлина.

Еф заразтрива леко гръдта на Сетракян, притеснен да не счупи крехките старчески ребра. В този момент забеляза, че пръстите му вече не се впиват в сърцето, а търсят жилетката.

Фет се обърна в паника, за да види какво по дяволите ги задържа. Видя проснатия на пода Сетракян и коленичилия над него Еф.

Погледът му през рамо се задържа миг по-дълго. Господаря се докопа до рамото му и го издърпа към себе си.

Еф стисна джобовете на вълнената жилетка на стареца и напипа нещо. Извади малката сребърна кутия и отвинти капачката. По пода се пръснаха десетина бели хапчета.

Фет беше едър мъж, но изглеждаше като дете в хватката на Господаря. Още държеше лампата си, макар ръцете му да бяха заклещени. Извъртя я към Господаря, прогори хълбока му… и заслепеният звяр изрева от болка, но не го пусна. Другата му ръка стисна Фет за темето и изви шията назад въпреки съпротивата му. Фет зяпна в неописуемо чудовищното лице.

Еф щипна с пръсти една от таблетките нитроглицерин и надигна главата на стареца в ръката си. Отвори с усилие стегнатата челюст и напъха хапчето под вкочанения език на възрастния мъж. Издърпа пръстите си и разтърси с рев Сетракян. И очите на антикваря се отвориха.

Господаря отвори устата си над Фет, жилото се разгъна във въздуха над облещените му очи и оголеното гърло. Умът на Фет работеше бясно, но натискът на тила му спря потока на кръвта, стаята помръкна и мускулите му се отпуснаха вяло.

— Не! — изрева Еф и се втурна със сабята си към Господаря, а сребърното острие посече дивашки гигантския гръб. Фет се смъкна на пода. Главата на Господаря рязко се завъртя и жилото му затърси във въздуха. Замъглените му очи се спряха на Еф.

— Мечът ми кънти на сребро! — изрева Еф и посече към гърдите на Господаря. Острието изкънтя и още как, макар че Тъмния излетя назад и го избегна. Еф замахна отново… отново не улучи… а Господаря залиташе неудържимо назад. Вече беше на пълната слънчева светлина пред вратите, с широкото и огряно от дневна светлина патио на покрива.