Людмила Улицкая - Сонечка. Бедни роднини

— Америка още през двайсетте години ми се стори страна на пълни тъпаци. Явно не са поумнели.

Ала Гаврилин разгласи навсякъде за статията, та дори нахаканите бързооборотни театрални художници си спомниха за стария майстор на макети и заприиждаха да се запознават наново.

Неочакваната последица от всичко това беше, че Роберт Викторович бе приет в Съюза на художниците и получи ателие. Хубаво ателие с изглед към стадион „Динамо“, не по-лошо от онова последното, парижкото — мансардата на улица Гей-Люсак с изглед към Люксембургската градина.

Сонечка вече наближаваше четирийсетте. Тя се прошари и много напълня. Лек и сух като пустинен скакалец, Роберт Викторович почти не се променяше и те постепенно сякаш станаха връстници. Таня малко се срамуваше от старостта на родителите си, както и от високия си ръст, едрите си ходила, гърди. Още не беше дошло времето на акцелератите и габаритите й изпадаха от общата картина. Но за разлика от Соня вместо с брат, който да я скъсва от подигравки, тя растеше сред чудесните си портрети във всяка възраст, които доброжелателно я гледаха от стените. Те смекчаваха недоволството й от себе си. От седми клас Таня започна да получава убедителни доказателства за своята привлекателност от недораслите си съученици и по-големите момчета.

Още от ранно детство всичките й желания се задоволяваха на мига. Любящите родители се престараваха с всичка сила и обикновено дори изпреварваха желанията й. Рибки, куче, пиано — всичко пожелано се появяваше едва ли не още в деня, щом дъщеря им го споменеше.

Още от раждането си тя беше заобиколена с чудесни играчки и самостоятелните игри, които не изискваха чуждо участие, бяха основното съдържание на живота й. Така че, надраснала развлеченията на проточилото се детство, тя проспа две години, рано разбра какви именно игри предпочитат възрастните и като личност без задръжки им се отдаде с ясното съзнание за правото си на удоволствие и свобода.

При нея не се случи нищо подобно на унизителната любов на Сонечка към Витя Старостин. Макар да не беше средностатистична красавица и да бе напълно лишена от общоприетата миловидност, издълженото й лице с тънък нос, щръкналата къдрава коса, тесните й светли стъклени очи бяха невероятно привлекателни. Момчетата се чувстваха заинтригувани и от маниера й постоянно да си играе: с учебника, с молива, със собствената си шапка. В ръцете й винаги се разиграваше малък театър, който можеше да забележи само събеседникът й.

Когато веднъж се заигра с пръстите и устните на приятеля си Бориска, при когото ходеше да преписва домашните по математика, тя откри нещо, което не й принадлежеше, и твърде я заинтригува. В привечерния час вратата към стаята на родителите му беше открехната и широката светла ивица с двете дебели сенки пред телевизора също сякаш влезе в условията на играта, които те прекрасно спазиха, като си подаваха реплики, които нямаха нищо общо със ставащото. И макар този сеанс да започна с невинно разменени детски въпроси: „Ти пробвал ли си?“ — „А ти?“ — след което Танечка, за която не съществуваше представата за отказ, предложи: „Дай да опитаме!“ Същият сеанс завърши с кратко въвеждане — в прекия и преносния смисъл — в новото познание.

В най-парливия момент от съседната стая долетя несвоевременна покана да вечерят и по-нататъшните опити бяха отложени за по-благоприятен момент.

Следващите срещи се провеждаха в отсъствието на родителското тяло. Най-интересното за Таня се оказа новото осъзнаване на тялото й: оказа се, че всяка негова част — пръсти, гърди, корем, гръб — реагира различно на докосванията и откликва с всякакви прекрасни усещания — това взаимно изследване им доставяше огромно удоволствие.

Слаботелесното луничаво момче с щръкнали напред големи зъби и възпалени крайчета на устата също прояви неподозиран талант и за два месеца младите експериментатори, които се трудеха неуморно от три до шест и половина, тоест докато се приберат родителите на Бориска, изцяло овладяха механиката на любовта, без да изпитат никакво чувство, което да е извън рамките на дружеското и делово партньорство.

А после се спречкаха, така да се каже, по производствен въпрос: Таня взе тетрадката на Бориска по геометрия и я загуби. И му го съобщи в най-лекомислена форма, без дори да му се извини. Бориска, прилежно момче и дори педантично, страшно се възмути — не толкова заради загубената тетрадка, колкото поради факта, че Таня изобщо не осъзнава цялото безобразие на поведението си. Тя го нарече мухльо, той нея — крава. И се скараха.