Астрид Линдгрен - Роня, дъщерята на разбойника

— Колко хубаво! — възкликна Роня, когато чу всичко.

И ето че дойде нощта. Скоро спеше целият Матисов замък. И всичките му сурови разбойници. От постелята на Матис се разнасяха тежки стенания. Ловис беше намазала добре многобройните му рани и синини, но това не помагаше. Сега му остана време да се поопипа и нараняванията го боляха ужасно дори само като си мръднеше малкия пръст на крака. Не можеше да мигне, и мисълта, че Ловис си лежи и спи тъй спокойно, го дразнеше. Накрая я събуди.

— Боли ме — оплака се той — и единствената ми утеха е, че проклетият Бурка лежи оттатък и се мъчи още по-жестоко!

Ловис се обърна към стената.

— Мъже! — промълви тя и тозчас заспа.

— Старите хора нямат работа при срещите на диви зверове — да седят там и да се вкочанясват от студ — строго гълчеше Ловис, когато на другия ден се разбра, че Пер Черепа има треска, цялото тяло го боли и не иска да стане. Дори и след като треската му отдавна премина, пак отказваше да напусне постелята си.

— Мога да лежа и да зяпам не по-зле, отколкото да седя и зяпам — заяви той.

Всеки ден при него в спалнята идваше Матис, за да го уведоми как върви разбойническият живот. Матис беше доволен. Бурка се държи добре, съобщаваше той. Не нахалничи. Впрочем той се оказа решителен мъж и сега те двамата плячкосват все по-успешно и по-успешно. Истинска веселба пада, защото тъй успяват да измамят стражниците на управника, че скоро Матисовата гора щеше да се прочисти от всички нагли натрапници — проклетите наемници, твърдеше без колебание Матис.

— Да, да, хвали се, след като си свършиш работата — мърмореше Пер Черепа, но Матис не даваше ухо на думите му. Нито пък имаше кой знае колко време да се заседява при него.

— Ех ти, мършавото ми старче! — казваше той нежно и потупваше Пер Черепа, преди да си тръгне. — Опитай се да понатрупаш малко месце по краката си, за да можеш да се държиш на тях!

И Ловис правеше всичко според силите си за тая работа. Пристигаше горе с гореща, подсилваща супа и други гозби, които Пер Черепа обичаше.

— Изсърбай супата, за да се сгрееш — казваше тя.

Ала и най-горещата супа не пропъждаше студа от тялото на Пер Черепа и Ловис се безпокоеше.

— Трябва да го пренесем в каменната зала и да го позагреем — каза тя една вечер на Матис. И вдигнат от силните ръце на Матис, Пер Черепа напусна самотната си стая. Щеше да спи в постелята при Матис. Ловис се премести до Роня и двете щяха да спят заедно.

— Най-после и аз, бедният старик, поне мъничко ще посгрея кръвта в жилите си — въздъхна Пер Черепа.

Матис беше истинска печка и Пер Черепа се сгуши до него като дете, което търси топлина и утеха при майка си.

— Лежи си спокойно и не се тикай! — казваше му Матис. Но Пер Черепа продължи да се гуши плътно до него. И когато дойде утрото, той отказа да се върне в спалнята си. Чувствуваше се добре в тая постеля и в нея си остана. Тук можеше да лежи и по цял ден да гледа как Ловис върши своята работа, тук разбойниците се събираха и описваха подвизите си, когато се завърнеха вечер. Роня също идваше и разказваше как са прекарали с Бирк навън в тяхната гора. Пер Черепа беше доволен.

— Ето така искам да бъде, докато чакам — каза той.

— Какво чакаш? — попита Матис.

— А според теб какво чакам? — въздъхна Пер Черепа.

Матис не можеше да се досети. Но с тревога забеляза, че Пер Черепа от ден на ден слабее все повече и повече, и запита Ловис:

— Как мислиш, какво му е?

— Старост — отвърна Ловис.

Матис я погледна с безпокойство.

— Но той няма да умре от това, нали?

— Напротив, ще умре — отвърна Ловис.

Като чу думите й, Матис избухна в плач.

— Не, върви по дяволите! — изкрещя той. — Не искам!

Ловис поклати глава.

— От теб зависят много неща, Матис, но не всичко е в твоя власт!

Роня също се безпокоеше за Пер Черепа и тъй като той линееше, тя се заседяваше все по-често край него. Старецът лежеше със затворени очи, само понякога ги отваряше и я поглеждаше. Усмихваше се и казваше:

— Радост моя, нали няма да забравиш онова, което ти казах?

— Не! Стига да намеря пътя — отвръщаше Роня.

— Ще го намериш — увери я Пер Черепа. — Щом дойде моментът, ще го намериш!

— Да, сигурно ще успея — съгласяваше се Роня.

Мина време — Пер Черепа съвсем отслабна. Накрая дойде една нощ, когато всички се събраха да бдят над него. И Матис, и Ловис, и Роня, и разбойниците. Пер Черепа лежеше, без да помръдне, със затворени очи. Матис с тревога се опитваше да открие някакъв признак на живот. Но край постелята цареше мрак въпреки светлината от огъня и восъчните свещи, които Ловис беше запалила — не се виждаше никакъв признак на живот и Матис внезапно изкрещя: