E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Кейт изглеждаше божествено с тесните си джинси и червения потник, напълно готова да превзема града. Когато се появих, приказваше оживено с Клер на рецепцията.

- Ана - викна тя и ме стисна в прегръдката си. После отстъпи назад и ме огледа.

- Изглеждаш точно като жена на милионер! Кой да предположи! Малката Ана Стийл! Толкова си... изтупана - засмя се тя.

Завъртях очи. Бях облечена в бледокремава права рокля, съвсем леко прибрана в талията, с морскосин колан и обувки в същия цвят.

- Така се радвам да те видя, Кейт! - Прегърнах я.

- И така, къде отиваме?

- Крисчън иска да се приберем в апартамента.

- Уф, сериозно? Не можем ли да се измъкнем за по един коктейл? Запазила съм маса в „Зигзаг“.

Отворих уста да протестирам и да обясня.

- Моля те, хайде - заскимтя тя и нацупи красивите си устни. Това с устните май го беше прихванала от Мия - никога не се цупеше така преди. Наистина ми се искаше да изпия един коктейл в „Зигзаг“. Беше толкова забавно последния път като ходихме там, а и беше близо до апартамента на Кейт.

- Само един - казах и вдигнах показалец да я предупредя.

- Само един - усмихна се тя, пъхна ръката си в моята и тръгнахме към колата, паркирана до тротоара. Сойър беше зад волана. Зад нас вървеше госпожица Белинда Прескот, ново попълнение в охраната, висока афроамериканка, която не търпеше простотии. Тепърва трябваше да свиквам с нея, защото беше изключително резервирана и студена, с подчертано професионално отношение. Не можех да кажа нищо повече за нея. Знам, че Тейлър я беше избрал. Беше облечена като Сойър - в тъмен строг костюм.

- Ще ни закараш ли до „Зигзаг“, Сойър?

Сойър се обърна, погледна ме и разбрах, че иска да каже нещо. Очевидно му бяха дадени инструкции. Колебаеше се.

- Кафене „Зигзаг“. Ще пием само по един коктейл.

Хвърлих едно око на Кейт. Беше се вторачила в Сойър. Горкият!

- Да, мадам.

- Господин Грей нареди да ви приберем до апартамента — каза сурово Прескот.

- Но господин Грей не е тук - озъбих се аз. - Към „Зигзаг“, моля.

- Да, мадам - отвърна Сойър и погледна Прескот, която предпочете да си държи устата затворена.

Кейт ме изгледа смаяно. Не можеше да повярва на очите и ушите си. Свих устни и вдигнах рамене. Е, добре, бях станала малко по-агресивна отпреди. Тя кимна и колата си запроправя път през трафика. Вечерта едва настъпваше.

- Знаеш ли, че допълнителната охрана подлудява Грейс и Мия

- каза тя между другото.

Едва не се задуших от изненада.

- Не знаеше ли? - попита Кейт недоверчиво.

- За кое?

- Охраната за цялото семейство е утроена. Даже не утроена, много повече от утроена.

- Наистина ли?

- Не ти ли е казал?

- Не. - Изчервих се. „По дяволите, Крисчън!“ - А знаеш ли защо?

- Заради Джак Хайд.

- Заради Джак Хайд? Мислех, че се опитва да навреди само на Крисчън. - Не можех да си поема дъх. „Защо не ми е казал?“

- И това от понеделник - допълни Кейт.

„От миналия понеделник? Хм... разпознахме го в неделя. Но защо цялото семейство?“

- Откъде знаеш?

- От Елиът.

„Ами да, разбира се!“

- Крисчън не ти е казал, нали?

- Не. - Изчервих се пак.

- О, Ана, това не е никак хубаво.

Въздъхнах. Както винаги Кейт беше успяла да забие пирона точно в челото ми. С парен чук.

- Знаеш ли защо? - попитах. „Щом той не иска да ми каже, Кейт ще ми каже“.

- Елиът каза, че било заради някаква информация в компютъра на Хайд, когато е работел в СИП.

- Шегуваш ли се? - Ядосах се. Как така тя знаеше толкова много, а аз - нищо!

Вдигнах поглед. Сойър ме гледаше в огледалото за обратно виждане. Светофарът светна зелено и той потегли. Вдигнах пръст към устата си да предупредя Кейт да мълчи. Тя кимна. Очевидно Сойър също знаеше. Но не и аз.

- Как е Елиът? - попитах, за да сменя темата.

Кейт се ухили глуповато и ми разказа всичко, което трябваше и не трябваше да знам.

Сойър спря пред „Зигзаг“, Прескот излезе и отвори вратата. Изскочих навън, Кейт се изниза след мен. Тръгнахме към входа, хванати за ръце, а Прескот вървеше след нас със страховито изражение. Сойър отиде да паркира колата.

- Откъде Елиът познава Гиа? - попитах и отпих от второто ягодово мохито.

Барът беше малък и уютен. Не ми се тръгваше. С Кейт не можехме да се наприказваме. Бях забравила колко е хубаво да съм с нея. Беше страхотно да усетя свободата, да съм навън, да се отпусна в нейната компания. По едно време мислех да пусна съобщение на Крисчън, но после се отказах. Щеше само да кипне и да ме накара да се прибера веднага като непослушно дете.