E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Ами... нищо - смотолеви той.

Тейлър се покашля дискретно. Стоеше до вратата. Крисчън му кимна.

- Трябва да тръгваме. - Стана и облече сивото си сако. Изглеждаше разсеян. Последвах го.

„Държи револвера на Лийла?“ Още не можех да осмисля новината и се зачудих какво ли е станало с нея. Дали все още беше... къде всъщност беше заминала? Някъде на изток. Ню Хампшир? Не, не можех да се сетя.

- Добро утро, Тейлър - каза Крисчън.

- Добро утро, господин Грей, госпожо Грей. - Тейлър много внимателно отбягна погледа ми. Бях му благодарна, предвид тоалета ми или по-скоро липсата на такъв, когато се сбутахме по нощите в коридора.

- Само да си измия зъбите - казах. Крисчън винаги си миеше зъбите преди закуска. Не проумявах защо.

- Трябва да помолиш Тейлър да те научи да стреляш - казах в асансьора. Той ме изгледа изненадано и попита сухо:

- Така ли стана сега?

-Да.

- Анастейжа, мразя оръжията. Майка ми е имала достатъчно случаи на разкъсани от куршуми хора в болницата, жертви на престъпления, а баща ми е твърдо против всякакви оръжия. Възпитан съм с техните виждания за нещата по този въпрос. Освен това поддържам поне две инициативи тук, във Вашингтон, за контрол върху продажбата на оръжия.

- Така ли? А Тейлър носи ли пистолет?

Устните му се свиха.

- Понякога.

- И ти не одобряваш? - продължавах да го разпитвам, докато вървяхме през фоайето.

- Не - каза кратко. - Нека го кажа така: с Тейлър имаме различни възгледи що се касае до употребата на оръжие.

А пък аз със сигурност бях на страната на Тейлър по въпроса.

Крисчън отвори вратата и ми направи път. Тръгнахме към колата. След саботажа на Чарли Танго ми беше забранил да карам сама до работата. Сойър се усмихна ведро, отвори вратата и с Крисчън се качихме на задната седалка.

- Моля те! - Хванах импулсивно ръката му.

- За какво ме молиш?

- Научи се да стреляш.

- Не. Край на дискусията, Анастейжа!

Пак ми се скара като на малко дете. Отворих уста да отговоря или поне да изджавкам, но реших да не започвам деня с лошо настроение. Скръстих сърдито ръце. Тейлър ме погледна за секунди в огледалото за обратно виждане и после се съсредоточи върху пътя, но тръсна леко глава, очевидно раздразнен.

Хм... Крисчън понякога побъркваше и него. Усмихнах се и настроението ми се оправи веднага.

- Къде е Лийла? - попитах. Той гледаше през прозореца.

- Казах ти, в Кънетикът при родителите си.

- Проверил ли си? Тя има дълга коса... Може тя да е карала доджа.

- Да, проверих. Записала се е в училище за изкуства в Хам-дън. Започнала е тази седмица.

- Говорил ли си с нея? - попитах и усетих как цялата кръв се оттече от лицето ми.

Крисчън се обърна рязко с цялото си тяло към мен. Очевидно тонът ми го беше стреснал.

- Не. Флин е говорил с нея. - Огледа лицето ми за някакъв знак, за нещо, което да му подскаже какво ми се върти в главата.

- Разбирам. - Въздъхнах облекчено.

- Какво има?

- Нищо.

- Ана, кажи ми какво има.

Свих рамене. Как да му кажа, че ревнувам. Напълно неоправдана, незаслужена, непровокирана ревност.

- Следя какво става с нея - продължи да обяснява Крисчън своята гледна точка. - По-добре е. Флин я е насочил към много добър психоаналитик в Ню Хейвън и той му е съобщил, че се възстановява добре и консултациите дават положителни резултати. Изкуството винаги я е интересувало, така че... - Той спря, очите му все още търсеха обяснение за поведението ми. И тогава ми мина през ум, че вероятно плаща не само за психоаналитика, но и за обучението й. Исках ли да знам? Дали да го питам? Не че това щеше да ощети бюджета му, но защо се чувстваше задължен да го прави? Въздъхнах. Целият товар в живота на Крисчън едва ли можеше да се сравни с този на Брадли Кент от класа по биология и ужасния му несполучлив опит да ме целуне. Крисчън хвана ръката ми.

- Не мисли за глупости, Анастейжа - каза и аз стиснах ръката му окуражително. Знаех, че той прави това, което трябва да се направи.

Преди обяд имахме събрание и в почивката извадих телефона си да се обадя на Кейт. Имаше съобщение от Крисчън.

Подател:Крисчън Грей Относно:Комплименти Дата:25 август 2011, 09:54 До:Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Получих три комплимента за новата си прическа.

Да получавам комплименти от служителите си е нещо ново за мен. Вероятно е и заради глупавата усмивка, която не слиза от лицето ми, щом се сетя за снощи. Вие наистина сте прекрасна, удивителна, талантлива и красива жена!