E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- О, не ми говори за тая кучка - каза Кейт с пяна на устата.

Реакцията й ме разсмя.

- Какво се смееш, Стийл?

- И аз мисля същото за нея.

- И ти ли?

- Да. Беше се пуснала на Крисчън.

- Имала е нещо с Елиът. - Кейт нацупи устни.

- Наистина ли?

Тя кимна и устните й се свиха в патентованата Катрин Кавана гневна физиономия.

- Било е съвсем за кратко. Миналата година, мисля. Тя е жена, която се цели към върха на социалната стълба. Нищо чудно, че е хвърлила око на Крисчън.

- Крисчън не е свободен. Казах й да го остави на мира или ще я уволня.

Тя зяпна от изненада, после кимна гордо и вдигна чашата си да ме поздрави. Успях да я впечатля.

- Госпожо Анастейжа Грей, страхотно постижение!

Чукнахме се.

- Елиът има ли пистолет?

- Не, той е твърдо против употребата на оръжия - каза Кейт и разбърка третото си питие.

- И Крисчън. Мисля, че това е под влияние на Грейс и Карик.

- Главата ми започваше да ми се замотава.

- Карик е добър човек - каза Кейт.

- Обаче искаше предбрачен договор - казах тъжно.

- О, Ана - тя хвана ръката ми през масата, - той просто се грижи за детето си. А и двете знаем, че на челото ти има татуировка „Търся богат мъж“. - Усмихна се, аз й се изплезих и двете се засмяхме.

- Мила, зряла госпожо Грей - каза Кейт усмихнато и ми прозвуча като Крисчън. - Един ден ти ще направиш същото за сина си.

- За сина ми? - Дори не се бях сетила, че децата ми ще са богати. По дяволите! Нямаше да им липсва нищо! Нищичко! Трябваше да се обмисли, но не сега.

Погледнах към Прескот и Сойър. Бяха седнали на отделна маса недалеч от нас, гледаха ни през навалицата в бара и пиеха минерална вода.

- Дали да не хапнем нещо? - попитах.

- Не, да пием.

- Защо ти се пие толкова?

- Защото не те виждам често. Не предполагах, че ще се омъжиш за първия, който ти завърти главата. - Пак нацупи устни.

- Честно, омъжи се толкова набързо. Даже мислех, че си бременна.

- Всички мислеха, че съм бременна - засмях се аз. - Но нека не започваме пак този разговор. Моля те! И искам да ида до тоалетната.

Прескот ме придружи. Не каза нищо. Не се и налагаше. Тялото й излъчваше негодувание, като смъртоносен изотоп.

- Не съм излизала, откакто се омъжих. - Говорех на затворената врата на тоалетната. Беше много неприятно. Знаех, че докато пишкам, тя стои от другата страна на вратата и слуша. И какво? Джак Хайд ще се появи в бара ли? И какво по-точно ще търси тук? Както винаги Крисчън преиграваше.

- Късно е, Кейт. Да тръгваме.

Беше десет и петнайсет. Бях обърнала четвъртото си ягодово мохито. Алкохолът със сигурност беше започнал да си казва думата - усещах топлина, замайване. „Какво толкова. В крайна сметка Крисчън ще го преживее. Все някога“.

- Добре, Ана. Беше толкова хубаво да се видим. Изглеждаш много по-... уверена, сигурна. Не знам. Бракът ти се отразява добре. Това е очевидно.

Лицето ми грейна. От устата на Катрин Кавана това наистина си беше комплимент.

- Така е - прошепнах и дали заради многото алкохол, или просто така, две сълзи се опитаха да избягат от очите ми. Можех ли да бъда по-щастлива? Независимо от всичкия му товар, от всичките му проблеми, от характера му, от всичките петдесета, той беше мъжът на мечтите ми. Смених бързо темата, за да задуша сълзите, да потисна сантименталния изблик.

- Беше много хубава вечер, Кейт. - Стиснах ръката й. - Благодаря ти, че ме измъкна!

Прегърнахме се. Когато тя ме пусна, кимнах на Сойър и той подаде ключовете от колата на Прескот.

- Сигурна съм, че изпълнителната госпожица Прескот е казала на Крисчън, че не съм у дома. Ще откачи - казах на Кейт. И си мислех как ще му хрумне някой сладък, приятен начин да ме накаже. Надявах се да е така.

- Защо се хилиш като идиотка, Ана? Обичаш да го ядосваш ли?

- Не, не е точно така. Но е толкова лесно да го взривиш. Но понякога наистина прекалява с контрола - отвърнах и си помислих: „Не понякога, почти винаги“.

- Да, забелязала съм - отбеляза сухо тя.

Бяхме пред апартамента на Кейт. Тя ме прегърна.

- И не ме забравяй, обаждай се! - прошепна, целуна ме по бузата и слезе от колата. Махнах й. И изведнъж ми стана мъч-но. Беше ми липсвал обикновен нормален разговор с приятелка. Беше така забавно, така отпускащо. Та аз бях толкова млада. Обещах си да се постарая да се виждам по-често с Кейт, но истината беше друга. Аз просто обичах да съм в мехурчето, с Крисчън. Предния ден бяхме ходили на благотворителна вечеря. Имаше толкова много костюмирани мъже и докарани елегантни жени и всички говореха за цените на недвижимите имоти, за икономическата криза, за потъващите борсови пазари. В смисъл беше... тъпо, скучно. А е толкова хубаво да се отпуснеш с някой на твоите години.