E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Защо? Какво очакваше? - попитах меко.

Той ме погледна и вдигна рамене.

- Не очаквах, че ще се чувствам така, когато видя тези червени следи.

„О! Колко типично в негов стил... Стил Петдесет!“ В един миг

- отворен и досегаем, а в следващия - заключен и недостъпен. Как можех да следя всичките му настроения и да се нагаждам към тях?

- Как се чувстваш?

- Неудобно. Неприятно - каза той. Очите му бяха унили.

О, не! Разкопчах колана и седнах до него, краката ми останаха в скута му. Исках да седна в него, да го прегърна, да го успокоя -и щях да го направя, ако бяхме само с Тейлър, но Гастон... поне разделителното стъкло да беше по-тъмно. Хванах ръцете му.

- Не харесвам само смучките. Всичко останало... всичко, което направи... с белезниците... - Гласът ми беше много, много тих.

- Хареса ми. Повече от хареса. Беше умопомрачително. Можем да го направим пак, можем да го правим винаги, когато искаш.

Той се размърда неудобно в седалката си, а моето друго аз веднага хвърли романа, в който се беше зачела. Нещо от Джаки Колинс,

- Умопомрачително?

- Да. - Усмихнах се. Натиснах пениса му с пръстите на краката си. Не чух, но видях как рязко и дълбоко пое въздух. Устните му се разтвориха.

- Трябва да си сложиш колана, госпожо Грей. - Гласът му беше дрезгав. Натиснах отново, той си пое дъх, очите му потъмняха и ръката му стисна предупредително глезена ми. Наистина ли искаше да спра? Или да продължа?

Тогава блакберито звънна, той се намръщи, бръкна в джоба си и отговори. Погледна си часовника. Недоволството му беше вече осезаемо.

По дяволите! Пак работа! Пак ни прекъсваха! Опитах се да сваля крака си, но той стегна пръсти около глезена ми.

- В помещението със сървъра? - попита изненадано Крисчън.

- Активирала ли се е противопожарната система?

Пожар!? Дръпнах крака си и този път той ме пусна. Облегнах се, сложих си набързо колана и започнах нервно да въртя гривната за трийсет хиляди евро. Крисчън натисна копчето на вратата и разделителното стъкло се плъзна надолу.

- Има ли пострадали? Щети? Разбирам... Кога? - Пак си погледна часовника и прокара пръсти през косата си. - Не, не по-жарната. Никаква полиция! Все още не.

Пожар? В офиса на Крисчън? Мозъкът ми завря. Гледах го в шок. Тейлър се обърна, за да слуша разговора.

- Така ли? Добре е направил... Добре... Искам подробен отчет за щетите. И пълна проверка на всеки, който е имал достъп до стаята през последните пет дни. В това число чистачките и поддържащият персонал... Намери Андреа и й кажи да ми се обади веднага. Да, изглежда, че аргонът е също толкова ефективен и май си струва парите.

Отчет за щетите? Аргон? Имах някакъв смътен спомен за аргон. Май беше химичен елемент. Помнех нещо такова от часовете по химия.

- Знам, че е рано... Прати ми мейл след два часа... Не, трябва да знам... Благодаря, че се обади. - И затвори. Веднага след това набра друг номер.

- Уелч... Добре... Кога? - Погледна си часовника за пореден път. - След час тогава... да... Двайсет-четири-седем в офсайтната базата данни... добре. - Затвори.

- Филипе, трябва да съм на яхтата до час.

- Разбира се, мосю - каза Филипе - а не Гастон, както мислех

- и натисна газта.

- Има ли пострадали? - Едва отроних думите.

Крисчън поклати отрицателно глава.

- Дребни щети. - Стисна успокоително ръката ми. - Не се тревожи за това. Екипите ми работят. И ето го - главния изпълнителен директор в пълен контрол над положението, овладян и без да издава грам емоция.

- Къде е бил пожарът?

- При сървъра.

- В Грей Хаус?

-Да.

Отговаряше ми кратко, което значеше само едно - че не иска да говори.

- Защо няма почти никакви щети?

- Стаята е съоръжена със свръхмодерна система за потушаване на пожар.

Естествено. Трябваше да се сетя и сама.

- Ана, моля те... не се тревожи.

- Не се тревожа - излъгах безсрамно.

- Не знаем със сигурност дали е било аргон - каза той.

Точно от това се опасявах най-много. Заля ме ужас и паника

стисна гърлото ми. Първо Чарли Танго, а сега това?

Какво ли ще е следващото?

4.

Не можех да си намеря място. Крисчън се беше затворил в кабинета си от повече от час. Опитах да чета, да гледам телевизия, да се пека на слънце - облечена, - но не можех да се успокоя. Гадното предчувствие не ме оставяше на мира. Преоблякох се по къси гащи и тениска, махнах скъпата гривна от ръката си и тръгнах да търся Тейлър.