E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Но вместо да се отправя към брега и да сложа край на тази веселба, реших да направя кръгче около яхтата. Леле! Велико! Без да обръщам внимание на Тейлър и на екипажа зад мен, направих второ кръгче. И тогава видях Крисчън на палубата. Май гледаше с отворена уста, но беше трудно да се каже. Смело вдигнах ръка и му помахах ентусиазирано. Изглеждаше като вкаменен, но после вдигна бавно ръка и сковано ми махна. Не можех да видя изражението му, но нещо ми подсказваше, че едва ли ще ми хареса. Отправих се към брега, като увеличавах скоростта. Джетът пореше блещукащите под следобедното слънце средиземноморски вълни.

Когато наближих дока, пуснах Тейлър да мине пред мен. Той ме изгледа, меко казано, страховито. Посърнах на мига. На Гастон обаче му беше забавно. Запитах се да не би да съм пропуснала някакво събитие, което да е охладило иначе така топлите френско-американски отношения, но всъщност знаех, че причината за всичко това съм само и единствено аз. Гастон скочи от моторната лодка и се зае да я връзва, а Тейлър ми даваше указания как да спра. Успях да спра джета съвсем близо до лодката и изражението му малко поомекна. Съвсем малко.

- Сега просто изключете мотора, госпожо Грей - каза той спокойно, хвана дръжките на джета и ми помогна да се прехвърля в лодката. Нескопосано и вдървено протегнах крак към моторната лодка и успях да се прехвърля, без да падна във водата. Чак се изненадах!

- Госпожо Грей - започна нервно Тейлър, бузите му бяха по-розовели от притеснение, - господин Грей не е съвсем доволен от факта, че карате джета... - Милият, чак се гърчеше от неудобство. Вече бях сигурна, че Крисчън му се е обадил, и само можех да си представя тона му. „О, моят мил патологично обсебен доминиращ и закрилящ съпруг! Как ще се оправям с теб, Крисчън?“

- Разбирам... - Усмихнах се спокойно. - Е, Тейлър, господин Грей не е тук и ако не е съвсем доволен, ще се наложи да ме удостои с честта да ми го каже лично, когато се върна на яхтата.

- Както прецените, госпожо Грей. - Тейлър мигаше неловко, докато ми подаваше чантата.

Докато слизах от лодката, с крайчеца на окото си улових уморената му усмивка. Искаше ми са да мога да му се усмихна. Бях наистина много привързана към него, но не ми харесваше точно той да ми се кара. Не ми беше нито баща, нито мъж!

Въздъхнах. Крисчън пак се беше побъркал, а и без това имаше толкова много тревоги. Как бях могла да направя така глупост? Какво си бях мислила?

Докато чаках Тейлър да се качи при мен на дока, телефонът в чантата ми иззвъня. Почнах да ровя из нея и да го търся. За Крисчън рингтонът ми беше една песен на Шаде - Уоиг Ьоуе 1з Кт§.

- Здрасти - казах.

- Здрасти.

- Ще се върна до яхтата, но не побеснявай.

Чух изненадания му стон.

- Беше толкова забавно - прошепнах.

Чух как от гърдите му се откърти дълбока въздишка.

- Не искам да преча на удоволствието ти, не искам и да го развалям. Но, моля те, бъди внимателна. Пази се.

„Мили Боже! Имам разрешение да се веселя!“

- Разбира се, че внимавам. Искаш ли нещо от града?

- Само теб. Цяла и невредима.

- Ще направя всичко по силите си, за да изпълня желанието ви, господин Грей.

- Радвам се да го чуя, госпожо Грей.

- Опитваме се да ви задоволим - казах весело.

Чух смеха му в слушалката.

- Търсят ме по другата линия. До после, бебчо.

- До после, Крисчън.

Той затвори. Май кризата с моя опит в карането на джет беше преодоляна. Колата чакаше. Тейлър отвори вратата. Намигнах му, качих се, а той поклати глава развеселено.

Докато пътувахме в колата, пуснах съобщение на Крисчън от блакберито.

Подател:Анастейжа Грей Относно:Благодаря ти Дата:17 август 2011, 16:55 До:Крисчън Грей

Благодаря ти, че не ми се скара!

Твоя любяща съпруга, ххх

Подател:Крисчън Грей

Относно:Опитвам се да запазя самообладание Дата:17 август 2011, 16:59 До:Анастейжа Грей

Пак заповядай.

Прибери се жива и здрава!

Това не е молба! х

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Усмихнах се. Моят вманиачен контрольор!

Защо исках да ходя по магазините? Та аз мразя да пазарувам. Но дълбоко в себе си знаех. Подминах „Шанел“, „Гучи“, „Диор“ и останалите дизайнерски бутици и най-после попаднах на едно малко претрупано туристическо магазинче - пълна противоположност на останалите луксозни магазини. Намерих точно това, което търсех. Нежна сребърна гривна за глезен с малки сърчица и камбанки. Струваше само пет евро, а така сладко подрънкваше.