E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Ана! - почна той, осъзнал намеренията ми.

Наведох се и го целунах.

- Главата назад! — прошепнах.

Той се поколеба.

- На това му се казва „пито-платено“, господин Грей.

Гледаше ме с недоверие, тревожно и в същото време весело.

- Знаеш ли какво правиш? - попита тихо. Кимнах бавно, като се опитвах да изглеждам колкото е възможно по-сериозна. Той затвори очи, поклати глава и се предаде.

„Ще ми позволи да го обръсна! Майчице!“ Внимателно прокарах ръка през мократа коса над челото му, хванах я здраво, за да не му позволявам да мърда. Той стисна очи и пое дълбоко дъх. Много бавно и внимателно прокарах самобръсначката от врата до брадичката. Той издиша.

- Нима си мислеше, че ще те нараня?

- Никога не мога да знам какво ще направиш, Анастейжа, но не, не мисля, че би ме наранила нарочно.

Прокарах самобръсначката успоредно до първата обръсната линия.

- Никога не бих те наранила, Крисчън. Не и умишлено.

Той отвори очи и ме прегърна. Бавно прокарах бръсначката от бузата до брадичката му.

- Знам - каза той и наклони глава така, че да обръсна останалата част от лицето му. Прокарах самобръсначката още два пъти, и край.

- Готово. И нито капка кръв -- засмях се гордо.

Той плъзна ръка нагоре по крака ми, повдигна нощницата ми, дръпна ме в скута си и ме сложи да седна в него. Хванах се за бицепсите му. Бяха толкова здрави.

- Ще ми позволиш ли да те заведа до едно място днес?

- Нима няма да ходим на плаж? - попитах саркастично.

Той облиза нервно устните си.

- Не, няма да ходим на плаж. Мислех си, че днес би предпочела нещо по-различно.

- Е, разбира се, след като си ме насмукал цялата и ходенето на плаж не е възможно, разбира се, защо не?

Той предпочете да не обръща внимание на отровния ми тон.

- Доста път е с кола, но си заслужава да се види. Поне така съм чувал. Баща ми ме посъветва да идем там. Това е село, някъде в планината, Сен Пол дьо Ванс. Има няколко галерии и си мислех, че няма да е зле да изберем някоя картина или скулптура за новия ни дом, ако изобщо харесаме нещо.

Облегнах се и го изгледах. „Изкуство? Иска да купува картини? Как мога точно аз да избера такова нещо?“

- Какво има?

- Крисчън, не разбирам нищо от изкуство.

Той вдигна рамене и ме успокои.

- Ще купим само това, което ни хареса. Става дума за инвестиция.

„Инвестиция? Уф!“

- Кажи де, какво има? - попита пак той.

Поклатих глава.

- Виж, знам, че преди няма и седмица взехме чертежите от архитектката. Няма нищо лошо да хвърлим едно око. А освен това е старо село, има доста древна история - продължи да ме убеждава той.

О, архитектката! Трябваше ли да ми напомня за нея ... Гиа Ма-тео, приятелка на Елиът, която бе работила по къщата на Крисчън в Аспен. При всяка среща с нея тя само дето не си пъхаше циците в устата му. Цялата отгоре му, като обрив по тялото.

- Сега пък какво има? - възкликна Крисчън. Поклатих глава.

- Кажи ми - продължи да настоява той.

Как можех да му кажа, че мразя Гиа? Презрението ми не беше рационално. А и не исках да се излагам като някоя ревнива съпруга, каквато всъщност бях.

- Нали не си още ядосана заради това, което направих вчера?

- въздъхна той и пъхна носа си между гърдите ми.

- Не, гладна съм - казах, напълно наясно, че това ще го разсее и ще спре да ме разпитва.

- Ама защо не казваш?

Сен Пол дьо Ванс беше средновековно укрепено село на върха на най-красивото място, което бях виждала. Вървяхме прегърнати по тесните улички, ръката ми беше напъхана в задния джоб па късите му гащи. Тейлър и Гастон, или може би Филипе (така и не можех да ги различа), вървяха след нас. Минахме през малък площад с много дървета, където трима старци играеха на топчета. Въпреки жегата носеха традиционните си барети. Имаше много туристи, но се чувствах спокойна и на сигурно място, сгушена под рамото на Крисчън. Имаше толкова интересни неща! Малки алейки и улички, дворчета с фонтани с каменни фигури, древни и съвременни статуи и безброй очарователни малки бутици и магазинчета.

Влязохме в първата галерия. Крисчън се загледа разсеяно в изложените еротични фотографии. Понамести леко тъмните си очила. Голи жени в различни пози. Фотографът беше Флоранс Д’Ел.